Ще се събудя в ранна утрин,
обляна в слънчеви лъчи,
от теб оттърсила се (по-разумна),
но едва ли по-щастлива от преди.
Ще се събудя някой ден по-чиста,
забравила последния си сън.
И образа, останал върху листа,
ще полети през утрото навън.
Ще се събудя в ранна утрин,
(ако въобще могла съм да заспя),
и ще продължа да търся,
лицето ти в другите на вън.
И когато те даря с безразличие.
И когато вече не болиш.
Ще се събудя по-различна,
ако въобще могла съм да заспя.
Petia-paty
Не случайно с Димчо Дебелянов сте съграждани, явно има нещо в Копривщица за да създава толкова добри поети... и не само поети.
ОтговорИзтриванеМакар че и Яворов се е мъчил с неговити „Безсъници„ дълго, по чирпански някак си.
Много ми харесаха стиховете.
Поздрави.
Много ти благодаря за коментара!
ОтговорИзтриванеТя, магията е в нас:))
Може би и мястото е някак си носталгично, предразполага към размисъл. Казват, че когато всичко около нас започне да се руши, душите ни търсят друг път за спасение. Трябва да ги нахраним. Тази храна за мен е поезията. Какво друго ни остана, освен чисто човешките неща да я стоплят. Ако ги изгубим и тях сме обречени на душевна мизерия, а тя е най страшна, измъкване от там няма.
За останалото винаги има шанс.
Образът останал върху листа се е материализирал. Чудесно стихотворение.
ОтговорИзтриване:))))
ОтговорИзтриванеМного мислих - какво да ти напиша. Често седя будна, а в главата ми се блъскат в хаос хиляди въпроси. Отговорите понякога не идват бързо. Оставяме на времето да реши.
ОтговорИзтриванеА понякога, само понякога, решенията идват във вид на стихове. Тогава олеква и всичко като че ли си застава на място.
В нощта се крие тайнството на утрото,
но колко ли ще се проточи, колко?!
Жаки, много си права - безсъниците ни са в рими:)) - и понякога доста помага.
ОтговорИзтриванеВ самотните си нощи често пишем стихове, но не и в дните в които сме щастливи:))
Имаш моята прегрътка:))
Безсъние
ОтговорИзтриванеПонякога се будя през нощта
и втурва се във мислите ми
твойто име.
Сънят отстъпва бързо заглушен от порива на моя сдържан вик ,
ела и прегърни ме.
Поспри със своите ръце
настъпващата моя зима. Но аз не искам затова
на твойте пролетни цветчета
сняг да има.
Нима това ще стане в утринта
и как студа от разстоянията плаши.
Ний ще се срещнем само в вечността.
Това начало ще е
за душите наши.
Решен ,че туй съдбата отредила е заспивам.
Но плахата надежда да е друго още имам.
:))
ОтговорИзтриванеХубав стих!