Нарисувани мигове

Отрони от дните ми поредния миг
и падна в листата на минали спомени.
В сълза се превръща росата с вик,
любовта съблича душата ми.

Ела, притай се! Чуй тишината!
Тя отеква в стените на нашият страх.
Две букви вдълбани в стената,
и спомен от минало в далечният смях.

Ела, прегърни ме! Открий ме в безкрая!
с всеки миг аз правя крачка към теб.
Днес минало с цветни черти ще чертая
утре в него ще бъдем двамата с теб.

Измислих те днес в тази реалност
и теб нарисувах на двора до мен.
Поръсил паважа с прашец всеотдайност,
вселената търси за мен само теб.

Тъгувам по минало изтекло в спомени,
а винаги имам само сега,
да посипя земята с отронени мигове,
в килим от любов за твоята душа.


2011, май
Petia-paty

22 коментара:

  1. много хубаво написано и казано, хубаво пишеш, продължавай така, поздрави

    ОтговорИзтриване
  2. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  3. Много хубаво написано,смислен и изпълнен с чувства.Игри

    ОтговорИзтриване
  4. "вселената търси за мен само теб.", "да посипя земята с отронени мигове,в килим от любов за твоята душа.", "любовта съблича душата ми." - Пклон за поемата!!! Невероятна е! Не просто дакосна сърцето ми, а направо влезе в душата ми. Толкова нежна, романтична и чувствена творба не съм чела никога!

    ОтговорИзтриване
  5. Събуди във мен много нежни емоции, отдавна неизлизали на повърхността. Стиховете ти са ръзтърсващи-точно това е думата. Хващат и разтърсват вътрешния ти свят докато и най-спотаеното нещо не излезе. Моите искренни поздравления!

    ОтговорИзтриване
  6. "Ела, прегърни ме! Открий ме в безкрая!" razkoshno stihotvorenie, tolkova razchuvstvashto i vdyhnovqvashto. Brvao na Petia

    ОтговорИзтриване
  7. "Отрони от дните ми поредния миг и падна в листата на минали спомени. В сълза се превръща росата с вик, любовта съблича душата ми."само любовта е способна да ни съблече по този начин и да ни накара да се открием изцяло пред някого.Разкошно стихотворение поздравления.Много въздействащо и силно."Тъгувам по минало изтекло в спомени,
    а винаги имам само сега, да посипя земята с отронени мигове, в килим от любов за твоята душа."Няма за какво да тъгуваме, щом нещо е станало е било за наше добро и да ни научи на нещо.Не спирай да пишеш и да споделяш с нас.

    ОтговорИзтриване
  8. "Ела, притай се! Чуй тишината! Тя отеква в стените на нашият страх. Две букви вдълбани в стената, и спомен от минало в далечният смях." Пишеш много добре, много силно и вдъхновяващо.Дано честно да ти два муза и да твориш и да споделяш с нас след това.Понякога тишината ни говори много повече от колкото ако сме с някой.Тогава се чуваме ние самите и можем да открием някои неща за себе си.Не напразно казват, че е добре от радваме на време да оставаш сам със себе си."Тъгувам по минало изтекло в спомени, а винаги имам само сега,
    да посипя земята с отронени мигове, в килим от любов за твоята душа."Не знам защо не можем да пуснем това миналото просто да си седи там и да не го мислим.

    ОтговорИзтриване
  9. "Ела, притай се! Чуй тишината!
    Тя отеква в стените на нашият страх."тишина е жестока понякога.

    ОтговорИзтриване
  10. "Отрони от дните ми поредния миг и падна в листата на минали спомени. В сълза се превръща росата с вик, любовта съблича душата ми."Защо вечно се връщаме към тези спомени и тези хора, които знаем че няма да се върнат, а и дори да е върнат при нас няма да бъде същото. Големи мазохисти сме към себе си. Явно имаме някаква скрита любов към болката. Когато обичаме ние наистина се събличаме душевно пред човека който е до на.Любовта е велико чувство."Тъгувам по минало изтекло в спомени, а винаги имам само сега, да посипя земята с отронени мигове, в килим от любов за твоята душа."Нека живеем сега и в момента без дългосрочни планове губейки живота сега.

    ОтговорИзтриване
  11. Разкошни стихотворения, силно въздействащи и добре използвате думите........"Тъгувам по минало изтекло в спомени, а винаги имам само сега, да посипя земята с отронени мигове, в килим от любов за твоята душа." все си припомняме дадени картини от миналото от минало,което няма как да върнем на зад, затова нека да продължим на пред и да се радваме на сегашният момент.Любовта е чувство,което може да те накара да забравиш и да погледнеш от положителната страна на всичко,което ти се случва в живота.

    ОтговорИзтриване
  12. Много красиво стихотворение, навяващо едновременно любовни, но и меланхолични чувства...

    ОтговорИзтриване
  13. Fantаstіc blog! Do yоu havе anу геcommеndаtіons for aspiring ωriters?
    Ι'm planning to start my own blog soon but I'm а little lost on eveгything.

    Would you suggest stагting with а fгee platform
    like Wοrdpress or go for a pаid option? There arе so mаny
    options out there that I'm totally overwhelmed .. Any ideas? Appreciate it!

    Also visit my page :: Same Day Payday Loans

    ОтговорИзтриване
  14. пия отвара за преобразяване на душата, гадна комбина,
    продават я в бутилки в магазина,
    падам на земята, преживявам откровение,
    пия отварата и се събуждам в друго измерение,
    лягам на земята, заспивам пред на магазина склада,
    отварям си очите и се събуждам в началото на ада,
    зад мен има блокове с панел,
    отпред светлина на края на тунел,
    дявол ме ръга с ръждясали рога, изпращам го да си сложи превръзка,
    плачи от моята развръзка,
    залита и опира стените,
    показвам му края на мечтите,
    после му надявам хомота на врата,
    комбинирам наркотика и му го смесвам със кръвта,
    елемента на смърта остава неизвестен за полицията, прекъсвам им мисълта,
    защото, когато го погребвам го заравям дълбоко във калта,
    изведнъж всичко изчезна в мъглата,
    събуждам се и пак съм на земята,
    ставам, тръгвам, спъвам се и падам. Свърши моята балада.
    Май ми беше по-добре в ада.

    Викаме му социален символизъм

    ОтговорИзтриване
  15. хвърлям празна надежда
    приказката се разпада и повече не се подрежда
    излизам от сламена къща, тръгвам по селска пътека
    добре си го спомням, макр че беше преди няколко века
    вървях да търся магическия кладенец със златната камбана,
    немерих го накрая на зелена поляна,
    пипнах водата, отведе ме в далечен замък
    от тея с големите прозорци и стени от камък
    оглеждам се и пред мен спи принцеса
    спи непробудно под една пусната завеса
    събуждам я и питам за посока
    тя мe хваща за ръката и ми дава нова насока
    праща ме да и търся някакъв изгубен предмет
    и моите действия щqл да ги записва поет
    за награда щяла да остане със мене
    съгласявам се и се подготвям за голямо вървене
    тръгнах оттам да си изпълня мисията
    през целия път ми беше празна кесията
    следвах някakва стара карта
    следвам си пътя, мина есента, зимата, дойде баба Марта
    най сетне се появява края на пътя
    тръгвам напреде и се пазя да не се издъня
    отпреде ми изскача дракон, залита към мене
    аз се отмествам и му минавам отпреде
    замахвам с големия меч(говорим за оръжие) и му режа главата
    очите му се затварят, огън му излиза от устата
    тялото му пада на земята
    оглеждам се и намирам някакъв прашен сандък, съдържанието му уж било златно
    мятам си го на гърба и тръгвам по пътя обратно
    до лятото пристигнах най-накрая до стария замък
    с триста зора се качвам до горе, камък по камък
    онази принцеса си е още на същото място, покланям се галантно
    слагам сандъка пред нея, казвам и че най-накрая го намерих и и го нося обратно,
    тя ми вика браво и го отваря, толкова се радвала че щяла да ми напише балада
    аз се замислих и я питам какво стана с моята награда
    тя се замисля и казва че вече не ме искала
    повече не и трябвам, вече съм си завършил цикъла
    тя щраква с пръсти и изведнъж ме хваща някаква магия
    потъвам в някакъв тунел, падам на земята, учудвам се, ти ако можеш разбери я
    отварям си очите и поглеждам
    ставам прав и се оглеждам
    и така съм вече в 2016 година
    и последната надежда се замина
    моята принцеса се размина

    Посветено на Сибел от 18 блок. Браво бузано, за цял живот ме увреди

    ОтговорИзтриване