“Мислех, че когато ти самият си Стихотворение, не е възможно да пишеш Стихотворения, но сега разбирам Грешката.
Емили Дикинсън

30 Август 2011

Нарисувани мигове

Отрони от дните ми поредния миг
и падна в листата на минали спомени.
В сълза се превръща росата с вик,
любовта съблича душата ми.

Ела, притай се! Чуй тишината!
Тя отеква в стените на нашият страх.
Две букви вдълбани в стената,
и спомен от минало в далечният смях.

Ела, прегърни ме! Открий ме в безкрая!
с всеки миг аз правя крачка към теб.
Днес минало с цветни черти ще чертая
утре в него ще бъдем двамата с теб.

Измислих те днес в тази реалност
и теб нарисувах на двора до мен.
Поръсил паважа с прашец всеотдайност,
вселената търси за мен само теб.

Тъгувам по минало изтекло в спомени,
а винаги имам само сега,
да посипя земята с отронени мигове,
в килим от любов за твоята душа.


2011, май
Petia-paty

11 коментара:

  1. много хубаво написано и казано, хубаво пишеш, продължавай така, поздрави

    ОтговорИзтриване
  2. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  3. Много хубаво написано,смислен и изпълнен с чувства.Игри

    ОтговорИзтриване
  4. "вселената търси за мен само теб.", "да посипя земята с отронени мигове,в килим от любов за твоята душа.", "любовта съблича душата ми." - Пклон за поемата!!! Невероятна е! Не просто дакосна сърцето ми, а направо влезе в душата ми. Толкова нежна, романтична и чувствена творба не съм чела никога!

    ОтговорИзтриване
  5. Събуди във мен много нежни емоции, отдавна неизлизали на повърхността. Стиховете ти са ръзтърсващи-точно това е думата. Хващат и разтърсват вътрешния ти свят докато и най-спотаеното нещо не излезе. Моите искренни поздравления!

    ОтговорИзтриване
  6. "Ела, прегърни ме! Открий ме в безкрая!" razkoshno stihotvorenie, tolkova razchuvstvashto i vdyhnovqvashto. Brvao na Petia

    ОтговорИзтриване