tag:blogger.com,1999:blog-1024574803845061744.post8652842201227242908..comments2024-03-02T19:12:31.018+02:00Comments on Размисли в рими и проза: "Поета на любовта" - ДебеляновПетя - Patyhttp://www.blogger.com/profile/08018673978112714531noreply@blogger.comBlogger8125tag:blogger.com,1999:blog-1024574803845061744.post-34337019348317884462010-10-27T10:01:23.878+03:002010-10-27T10:01:23.878+03:00Петя, ние сме адашки и интересно беше, че се оказа...Петя, ние сме адашки и интересно беше, че се оказахме близки и по желанието си да опознаем вътрешния свят на Димчо Дебелянов не просто през поезията или исторически факти, а с факти от любовния му живот и вълнения. Този уикенд със семесйтвото ми отидохме в Копривщица и най-ярък отпечатък в мен остави Димчо Дебелянов. И аз поисках да науча повече, че преживяванията, вдъхновили стиховете му, които се пропиха в сърцето и съзнанието<br /><br />Вчера докато бях на работа, реших да потърся инфомациа точно като тази, която ти си написала. НО преди да попадна точно в 10-ката на това, което търсех (не мога да повярвам,ч е дори попаднах на този материал, че има друг чоек, който се е чувствал по този начин и е научил една история като тази, която споделяш!) попаднах на това:<br /><br />http://www.monitor.bg/article?id=62700<br /><br />Останах озадачена след като видях, че това, което ти разказваш коренно противоречи на историята публикувана на този сайт. Сещам се, че докато бях в музея видях снимката на Елена. Баща ми сподели, че е видял и снимка на Мария, която аз явно съм пропуснала. Но никъде не пишеше нищпо за Иванка?<br /><br />Споделям тези неща с теб, защото много ми се иска да разбера защо се разминава инфомрациятаAnonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1024574803845061744.post-49620166279349804812009-05-14T19:05:00.000+03:002009-05-14T19:05:00.000+03:00Благодаря ...за този твой поглед ...благодаря.Благодаря ...за този твой поглед ...благодаря.Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1024574803845061744.post-26204594741870416432009-04-28T17:36:00.000+03:002009-04-28T17:36:00.000+03:00Тези откъси са помествани в двутомните издания на ...Тези откъси са помествани в двутомните издания на Димчо - последното е отпреди 22 години, излезе за стогодишнината му (1987 г.), съставители са Елка Константинова и Надежда Александрова.<br />Димчо има доста прозаически и критически текстове, както и преводи от френски(Пиер Луси, Мултатули, Анатол Франс и др.)<br />Вече е рядко издание.Славимир Генчевhttp://parasol.blog.bg/noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1024574803845061744.post-39310598924897542982009-03-30T23:12:00.000+03:002009-03-30T23:12:00.000+03:00Paty, този „етюд„ да го наречем,е един от не много...Paty, този „етюд„ да го наречем,е един от не многото прозаични текстове на Дебеленов, няма го в сборните издания на негови произведения излезли на хартия, не знам защо, но ги има на този сайт http://www.slovo.bg за българска литература.<BR/>А къде го е публикувал приживе...не знам. Но човек може да се поинтересува ако иска.Rosen Hinkovhttps://www.blogger.com/profile/15576813557571269462noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1024574803845061744.post-87847332868168697592009-03-30T20:50:00.000+03:002009-03-30T20:50:00.000+03:00Благодаря ви за коментарите които добавихте като д...Благодаря ви за коментарите които добавихте като допълнение.<BR/><BR/>Hinkoff, предполагам че текста е от публикация на Дебелянов в някой от тогавашните весници,или е от писмата му?? - не съм попадала на него:<BR/><BR/>"Аз мислех живот да живея, пък то бамбашка работа излезе.." :)))<BR/>(без коментар)<BR/><BR/>Благодаря ти за този текст!Петя - Patyhttps://www.blogger.com/profile/08018673978112714531noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1024574803845061744.post-22510193702358356592009-03-29T14:47:00.000+03:002009-03-29T14:47:00.000+03:00"Аз мислех живот да живея, пък то бамбашка работа ..."Аз мислех живот да живея, пък то бамбашка работа излезе. Ще стана аз даскал. Дето и да е, само тука да не съм. Денка добре ми думаше. Хе-хе, ти в София ще ходиш, студент ще ставаш. Голяма работа! Па пиши поне чат-пат... Хм!... Де я да ме види сега на кой съм хал? Ще се върна лятос, защото сега ме е срам. Ще я накарам да станем заедно даскали в едно село. Може и да се сгодим даже. Ей че живот ще бъде! Може и да се оженим на бърза ръка. Мъничко селце и в селцето къща и в къщата двамата с нея. Ставам сутрин аз малко махмурлия. Денке, кафе или чай, а? Чай! Добре! Отиваме на училището. То май студеничко, ветровито, ама нищо. То пък и учение ще бъде я! Вечер се връщаме раничко. Мръква. Запалваме печката отгоре с колела, да може и да се готви. Аз лежа на кревата по гащи и по риза и чета. Чета напр. някоя книжка. Денка седи до печката и готви фасул или пък леща. Става ли? - Още малко да поври. Добре, ще почакам. Ами чушка тури ли? - Турих, ама само една, аз люто не обичам. (Червата на младия човек възторжено изкуркват.)<BR/><BR/>По Коледа с колегите ще дадем представление "Двамата железари" или пък "Виновен", или пък "Борислав". Защо не? Да, да! Непременно "Борислав". Хем тамам му е сега сезона. Аз ще играя Борислав, а пък Денка - Тамара! Ех, че славно ще бъде! (Младият човек се обръща по очите си.) "Бориславе, спаси ме", вика Денка. "Махни сеее!", рева аз и ритам по сцената. А публиката се смее, та чак примира.<BR/><BR/>Напролет ще ходим по сватби и кръщенета. Без даскало не може. Барем на чест ще ни имат хората. Пък тука. Никой те не и бръсне. Да пукнеш, няма кой да те погледне. Ама и аз зная какво ще правя. Получим ли заплатата: "Денке, а? Колко да отделим сега за в София? Двайсе, трийсе лева настрана.". Без да усетим, току-виж дошъл Гергьовден. И по Великден ще дадем някое представление. Дошъл Гергьовден и ние се вече прибираме. Ще претупаме надве-натри изпита , и ще раздадем свидетелствата. Кмета и настоятелите ще ни дадат гуляй. Аз може и да се напия. И ще пея. Някоя руска песен... "Там проклялис ми пред луной сияниям..." Кмета и настоятелите ще ме гледат. Знам ги аз тия работи...<BR/><BR/>И дохаждаме в София. Спираме в някой хотел, ама не от най-скъпите. Още първата вечер в "Батенберг". Пий сега, Денке. А път тя ми се хили...<BR/><BR/>На другия ден ставаме късно. Няма защо да бързаме. Наобядваме се в "Колумбос" и тръгваме - къде? В градската градина. Иде някой отсреща...<BR/><BR/>O-хооо-о! Здрасти бе! Къде се губиш?...<BR/><BR/>(Младият човек ненадейно заспива.)"<BR/>Д.ДебеляновRosen Hinkovhttps://www.blogger.com/profile/15576813557571269462noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1024574803845061744.post-36061771380427280262009-03-23T17:54:00.000+02:002009-03-23T17:54:00.000+02:00Дебелянов, много харесвам поезията му. Такава нежн...Дебелянов, много харесвам поезията му. Такава нежна красота, тиха носталгия и докосване на най-свидното, радостите, болките и мечтите ни.<BR/><BR/>"Аз умирам и светло се раждам,<BR/>разнолика, нестройна душа.<BR/>През деня неуморно изграждам,<BR/>през нощта неуморно руша."<BR/><BR/>" Да се завърнеш в бащината къща,<BR/>когато залезът смирено гасне."<BR/><BR/>"Аз искам да те помня все така."<BR/><BR/>Помниш ли, помниш ли тихият двор,<BR/>тихият дом с белоцветните вишни."<BR/><BR/>Който е позволил тези стихове да го докоснат, той е истински богат. Защото Дебелянов е богатство, богатство на една душа, на един свят, на една поезия в делничното, на една радост от битието, от мечтите, от стремленията към съвършенство. Не можем да го достигнем, можем чрез неговата поезия да станем по-добри!Любомир Николовhttps://www.blogger.com/profile/17822589337770123808noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1024574803845061744.post-24046100717357494882009-03-22T23:13:00.000+02:002009-03-22T23:13:00.000+02:00Това е сайтът на къщата-музей на Дебелянов: http:/...Това е сайтът на къщата-музей на Дебелянов: http://store2.data.bg/dimco/Index.htm .Блог на Павел Николов, астрофилологhttps://www.blogger.com/profile/11915175080505891163noreply@blogger.com