tag:blogger.com,1999:blog-1024574803845061744.post8864830573728850632..comments2024-03-02T19:12:31.018+02:00Comments on Размисли в рими и проза: Вместо дрехаПетя - Patyhttp://www.blogger.com/profile/08018673978112714531noreply@blogger.comBlogger3125tag:blogger.com,1999:blog-1024574803845061744.post-8539840269271269262009-04-30T21:53:00.000+03:002009-04-30T21:53:00.000+03:00С удоволствие приемам творческите идеи!
В един фор...С удоволствие приемам творческите идеи!<br />В един форум бях предложила на един поет - да пишем на определена тема, всеки от своята призма и се получи! Темите, които той предлагаше аз никога не ги бях засягала, и обратно. <br />Вдъхновението винаги се усилва, когато си сред творци - поети и писатели!<br />Да продължаваме тогава. Но само когато почувстваме съпричастие, а не по задължение.<br />:)) И да пуснеш някой ден стиха за бурята, който ми написа, нали? :)Jackiehttps://www.blogger.com/profile/09319792866850166518noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1024574803845061744.post-67121896277438914122009-04-30T19:16:00.000+03:002009-04-30T19:16:00.000+03:00Жаки, страхотно продължение и достоен отговор на м...Жаки, страхотно продължение и достоен отговор на моите терзания.:))<br />С теб трябва да направиме тандем. Едната започва другата продължава. Може и да се получи:))<br />Най хубавото е, че тук се вдъхновяваме:)<br />Благодаря ти!Петя - Patyhttps://www.blogger.com/profile/08018673978112714531noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1024574803845061744.post-28769865023967487602009-04-30T18:47:00.000+03:002009-04-30T18:47:00.000+03:00Крещящо се нуждаем от промяна,
а тя започва от сам...Крещящо се нуждаем от промяна,<br />а тя започва от самите нас.<br />Боли, когато старата премяна<br />заместим с броня, с катинар без страст.<br /><br />Боли, когато гълтаме сълзите,<br />усмивките зашиваме с конци.<br />А в много срещи - с чаши недопити -<br />измъкваме се ний като крадци.<br /><br />Стотици като нас стоят отвънка<br />с лъжовен грим, със каменни сърца.<br />А щпаги се кръстосват тежко, звънко,<br />утехите смаляваме в зрънца.<br /><br />Да срежем бронята.<br />Да махнем железата.<br />Със дух и сила да се облечем,<br />и между нас да сринеме стената,<br />Навярно ще боли,<br />но не съвсем!Jackiehttps://www.blogger.com/profile/09319792866850166518noreply@blogger.com