Пътят ми не ясно очертан,
от рамки, норми и морални задължения,
с несигурност в терзания дълбан,
от взети и не взетите в мен решения.
Търпението на моят род е в мен,
задавено от чести прегрешения.
С минало заровено без капка жал,
обрекло ме на вечно примирение.
Слава възцарила глупост с власт.
Власт, закичена с липсващи познания.
Забравила величието стаено в нас
на истината, рожба на съмнения.
Пътят ми от друг е очертан,
без рамки, с морални задължения.
На род оставил ми познание за власт,
провокирана аз знам - ще оцелея.
-Petia-paty
„Съвременният човек чувства смътно властта на миналото, своето робство, безсилието да бъде сам, единствен творец на днешния ден и идва до безумието: убийте миналото!- наместо да го преодолее” – Сирак Скитник
/ псевдоним на Панайот Тодоров Христов. (22.11.1883 - 05.03.1943)./
/произведенията подписани с Petia-paty са на автора на блога/
Плаха свобода
С тихи, с плахи стъпки
влиза в мен желана свобода,
без страх подхранван от очакване,
че отново ще ме връхлети беда.
Светлината влиза във душата ми
с малки крачки се издигам аз.
И колко жалко, колко жалко,
че себе си едва сега познах.
Закътани на тайно място,
аз носих всички страхове
и колко жалко, колко жалко,
във времето командваха ме те.
Забравих себе си да заобичам,
възпитаха ме чужди грехове,
светът на Ада заприлича,
а покрай мен живота си тече.
С тихи, с плахи стъпки
прохожда новото ми Аз.
Градина от ухание разцъфва
душата е ефир без страх.
И колко жалко, колко жалко,
че нямах всички сетива,
да видя колко е прекрасно
да си свободен от страха.
Petia- paty
-----
„...Някой е казал погрижи се за минутите ,часовете ще се погрижат сами за себе си.
Ако всяка минута е нещастна, как тогава биха били часовете и дните удовлетворени.
Има състояния на ума, които са напълно вредни за ума, като омраза, възмущение, злоба, заядлива ревност, вманиачено желание, арогантност. Всички те те карат да се чувстваш нещастен и също така те карат да говориш по начин предизвикващ страдание около теб. Това е губеща ситуация и за двете страни. Това се свежда до много егоцентрично чувство за собствената ни важност. Трупане на всичко за себе си, опитвайки се да изградиш себично щастие, понякога дори във вреда на другите.
Из лекция на будиския учител Матьо Рикард,
"Change your Mind Change your Brain"
---
влиза в мен желана свобода,
без страх подхранван от очакване,
че отново ще ме връхлети беда.
Светлината влиза във душата ми
с малки крачки се издигам аз.
И колко жалко, колко жалко,
че себе си едва сега познах.
Закътани на тайно място,
аз носих всички страхове
и колко жалко, колко жалко,
във времето командваха ме те.
Забравих себе си да заобичам,
възпитаха ме чужди грехове,
светът на Ада заприлича,
а покрай мен живота си тече.
С тихи, с плахи стъпки
прохожда новото ми Аз.
Градина от ухание разцъфва
душата е ефир без страх.
И колко жалко, колко жалко,
че нямах всички сетива,
да видя колко е прекрасно
да си свободен от страха.
Petia- paty
-----
„...Някой е казал погрижи се за минутите ,часовете ще се погрижат сами за себе си.
Ако всяка минута е нещастна, как тогава биха били часовете и дните удовлетворени.
Има състояния на ума, които са напълно вредни за ума, като омраза, възмущение, злоба, заядлива ревност, вманиачено желание, арогантност. Всички те те карат да се чувстваш нещастен и също така те карат да говориш по начин предизвикващ страдание около теб. Това е губеща ситуация и за двете страни. Това се свежда до много егоцентрично чувство за собствената ни важност. Трупане на всичко за себе си, опитвайки се да изградиш себично щастие, понякога дори във вреда на другите.
Из лекция на будиския учител Матьо Рикард,
"Change your Mind Change your Brain"
---
Пазител на храма
Смисъла на живота за всеки е различен,
и все пак за всички ни има само един
и той е в това да му се посветиш и да го изживееш.
А как – това вече е индивидуален избор.
Пеперудите не се опитват да станат дървета,
те знаят как да летят.
Пазител на храма
На прага приседнала сянка,
познат силует от минали дни,
в раздърпана дреха, в очакване,
уморена на входа ми бди.
Как си, икона на прага?
В тъмнината едва те познах.
Ти светиня, пазител на прага,
лицето едва разпознах.
Да приседна за малко до тебе,
днес се чувствам така уморен,
сред битки, обиди съмнения,
пак опазила ангела в мен.
Труден път извървяхме с тебе.
Колко пъти преминах през теб,
без да чуя гласът ти – съмнение,
без да търся от тебе съвет.
Ти пазителю, светиня на храма,
многолика във всяка душа,
пренебрегвана, често в съмнения,
пред прага ни с лека тъга,
очакваш опора и носиш покой .
Ти любов,
влез в храма,
до края с мен остани.
Без теб аз съм бледата сянка,
която на прага на храма стой.
Petia-Paty
и все пак за всички ни има само един
и той е в това да му се посветиш и да го изживееш.
А как – това вече е индивидуален избор.
Пеперудите не се опитват да станат дървета,
те знаят как да летят.
Пазител на храма
На прага приседнала сянка,
познат силует от минали дни,
в раздърпана дреха, в очакване,
уморена на входа ми бди.
Как си, икона на прага?
В тъмнината едва те познах.
Ти светиня, пазител на прага,
лицето едва разпознах.
Да приседна за малко до тебе,
днес се чувствам така уморен,
сред битки, обиди съмнения,
пак опазила ангела в мен.
Труден път извървяхме с тебе.
Колко пъти преминах през теб,
без да чуя гласът ти – съмнение,
без да търся от тебе съвет.
Ти пазителю, светиня на храма,
многолика във всяка душа,
пренебрегвана, често в съмнения,
пред прага ни с лека тъга,
очакваш опора и носиш покой .
Ти любов,
влез в храма,
до края с мен остани.
Без теб аз съм бледата сянка,
която на прага на храма стой.
Petia-Paty
Вместо дреха
Навличам вместо дрехи броня,
закърпих всичките усмивки.
Научих с вината да не споря,
да не раздавам никому целувки.
Суетата ми износва стари дрехи,
по гърба ми тлее удар от камшик.
В зародиш се убива днес утеха,
за липсата й пагубно мълчим.
Сърцето оковах в нетърсени неволи,
на входа му залостих катинар.
Обикнах новите си, стари брони,
съвестта си сложих на кантар.
Сълзите омагьосах в камък.
Очите си гримирах в лъжи.
Грубостта ми не е недостатък,
в бронята смирено си лежи.
Пременена в жалката си дреха,
чанта пълна с хапчета за сън.
Обрулена. Скована. Осакатена.
Стотици като мен са там, отвън.
Отварям гардероба за утеха,
на закачалка любовта виси.
Взимам ножа,бронята ще срежа.
Искам само да ме заболи.
Петя-Paty
закърпих всичките усмивки.
Научих с вината да не споря,
да не раздавам никому целувки.
Суетата ми износва стари дрехи,
по гърба ми тлее удар от камшик.
В зародиш се убива днес утеха,
за липсата й пагубно мълчим.
Сърцето оковах в нетърсени неволи,
на входа му залостих катинар.
Обикнах новите си, стари брони,
съвестта си сложих на кантар.
Сълзите омагьосах в камък.
Очите си гримирах в лъжи.
Грубостта ми не е недостатък,
в бронята смирено си лежи.
Пременена в жалката си дреха,
чанта пълна с хапчета за сън.
Обрулена. Скована. Осакатена.
Стотици като мен са там, отвън.
Отварям гардероба за утеха,
на закачалка любовта виси.
Взимам ножа,бронята ще срежа.
Искам само да ме заболи.
Петя-Paty
Родих се Слънце
Родих се Слънце в слънчев ден,
с капки дъжд в очите посадени.
В тяло - като пронизващ нож,
ме буди спомен за летене.
Мигрирала съм тук от вечността
с чезнещ поглед по безкрая,
с прашни улици закътани в душа,
забравила, че е безсмъртна в края.
Родих се Слънце, утро да създавам,
да творя живот от светлина
и топло в тъмно да раздавам,
когато се превръщам в Луна.
Родих се, за да стана и Венера,
вечерница във нечии очи.
Недостижима, обич да раздавам,
с разпилени от мечти коси.
Родена от взрива на пустотата,
в мен живее мрак и светлина.
Целуната от вечността на прага,
преди да сляза в долната земя.
Petia-Paty
"Любовта е създала всички организми, всички същества, Тя е родила слънцата.
Човек като частица от единството в света е потопен в любовта.
Когато говорим за божествена мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на мъдростта.
Знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на знанието, неизброими са прозорците на светлината."
П. Дънов
с капки дъжд в очите посадени.
В тяло - като пронизващ нож,
ме буди спомен за летене.
Мигрирала съм тук от вечността
с чезнещ поглед по безкрая,
с прашни улици закътани в душа,
забравила, че е безсмъртна в края.
Родих се Слънце, утро да създавам,
да творя живот от светлина
и топло в тъмно да раздавам,
когато се превръщам в Луна.
Родих се, за да стана и Венера,
вечерница във нечии очи.
Недостижима, обич да раздавам,
с разпилени от мечти коси.
Родена от взрива на пустотата,
в мен живее мрак и светлина.
Целуната от вечността на прага,
преди да сляза в долната земя.
Petia-Paty
"Любовта е създала всички организми, всички същества, Тя е родила слънцата.
Човек като частица от единството в света е потопен в любовта.
Когато говорим за божествена мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на мъдростта.
Знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на знанието, неизброими са прозорците на светлината."
П. Дънов
Абонамент за:
Публикации (Atom)