Отива си лятото. Облачен знак.
Среднощна фиеста прибира заслон.
На шумен перон с последния влак,
мигрират туристи към зимен подслон.
Пуст е днес плажа, тъжно морето,
а вятъра брули лицето ми с тен,
отнесъл нанякъде горещите мигове,
от танца на влюбени в ритъмен денс.
Отива си лятото в тъжни нюанси,
сребърни капки по плажа сълзят.
Самотна обреченост в жълти окраски,
очите ми днес пак са поройния дъжд.
По пясъка влажен, някой рисува,
летни копнежи, вдълбани в сърце.
Две стъпки си тръгват, птица тъгува,
рисунка на плажа се слива с море.
Тръгвам на север към зимните вечери,
към двора прегърбен от жълти листа,
към старата печка запазила спомен,
за края на толкова много лета.
Пожълтелите спомени, нареждам в книга,
събирам листата на миг подир миг.
За утре. За топло през бялата зима,
когато дъжда в очите е белият сняг.
септември 2009
Петя-paty
Минали през ада на страха, на болката, на самотата, трансформирали ги в зрялост и мъдрост, поучили се от грешките на невежеството си, обичани и обичащи, нека словото ни говори вместо нас:
На баща ми
Ти беше и добър, и строг, и нежен.
Понякога страхувах се от теб дори.
Ти даваше от себе си със щедрост,
сега във мене целият си ти.
Болеше те когато бях небрежна,
с успеха виждах радостни сълзи.
Говореше ми щом допусках грешка,
с твърдостта си ти ме закали.
Тръгнах си. Не ме упрекна.
Време бе дървото да се разклони.
Остави ме, но не пред неизвестност,
защото в корена оставаш ти.
Ти ми даде всичко:
твърдост, обич, нежност.
Нося я в себе си сега,
за да може да покълне
в сърцата и на моите деца.
1986 год
Петя-paty
Отдавна написан стих, които не трябва да позволя да потъне в прах.
На тебе татко, отново...
Понякога страхувах се от теб дори.
Ти даваше от себе си със щедрост,
сега във мене целият си ти.
Болеше те когато бях небрежна,
с успеха виждах радостни сълзи.
Говореше ми щом допусках грешка,
с твърдостта си ти ме закали.
Тръгнах си. Не ме упрекна.
Време бе дървото да се разклони.
Остави ме, но не пред неизвестност,
защото в корена оставаш ти.
Ти ми даде всичко:
твърдост, обич, нежност.
Нося я в себе си сега,
за да може да покълне
в сърцата и на моите деца.
1986 год
Петя-paty
Отдавна написан стих, които не трябва да позволя да потъне в прах.
На тебе татко, отново...
Преди това ела
Мястото си докато открия,
в този тъй объркан свят,
илюзиите ми разруши стихията
на житейският ми не похват.
Друга сила, друга нежност
възкресиха в мен това,
чувство остаряло,
дето ме превръща в жена.
Тази истинска - любяща,
бях забравила, че мога да съм аз.
И по-чиста, и по-искрена
със срама на своя грях,
се събудих в ранна утрин
без от нищо да изпитвам страх.
Моля те, не ме залъгвай
със заучени, неискрени слова!
Oстани със мен докато можеш,
но преди това ела.
И аз ще мина през стихията
на всеки следващ ден.
Със силата ми - твоята сила
и любовта заченала в мен.
Не искам твоите илюзии!-
(моите някой до последно разруши).
Открий ме знаейки, че ме изгубваш
и после с мен до края остани.
Petia-paty
в този тъй объркан свят,
илюзиите ми разруши стихията
на житейският ми не похват.
Друга сила, друга нежност
възкресиха в мен това,
чувство остаряло,
дето ме превръща в жена.
Тази истинска - любяща,
бях забравила, че мога да съм аз.
И по-чиста, и по-искрена
със срама на своя грях,
се събудих в ранна утрин
без от нищо да изпитвам страх.
Моля те, не ме залъгвай
със заучени, неискрени слова!
Oстани със мен докато можеш,
но преди това ела.
И аз ще мина през стихията
на всеки следващ ден.
Със силата ми - твоята сила
и любовта заченала в мен.
Не искам твоите илюзии!-
(моите някой до последно разруши).
Открий ме знаейки, че ме изгубваш
и после с мен до края остани.
Petia-paty
Колко живота
Уморих се от толкова тичане,
по невъзможни, обречени каузи.
От стени изковани в безличие,
от огради изписани в клаузи.
Уморих се от толкова болка
в душата, /а тялото стене/,
с диагноза: „лекарска грешка”,
хап с етикет „шарлатанин”.
Уморих се от чужда намеса
в света на моeто единство.
С катинари вратата залостих
и табела на входа: „Не влизай!”
Уморих се от липса на радост
в очите на близък приятел,
от предадена клетва за вярност,
от любов в облекло на омраза.
Уморих се от толкова грешки
чужди, свои и недопустими.
Как да бъда до края безгрешна?
Как отново да бъда? Прости ми!
Уморих се така да живея.
Уморих се да искам! Ще давам!
- каквото в мене остана.
Всеки колкото иска да вземе,
все ще има нещо за края.
Уморих се да съдя. Прощавам!
На всеки, хвърлил ми камък.
Колко път ни остава? А Време?
Колко хляб ще ми трябва за залък?
Колко? Колко живота живея?.
22.08.2009
Петя-Paty
по невъзможни, обречени каузи.
От стени изковани в безличие,
от огради изписани в клаузи.
Уморих се от толкова болка
в душата, /а тялото стене/,
с диагноза: „лекарска грешка”,
хап с етикет „шарлатанин”.
Уморих се от чужда намеса
в света на моeто единство.
С катинари вратата залостих
и табела на входа: „Не влизай!”
Уморих се от липса на радост
в очите на близък приятел,
от предадена клетва за вярност,
от любов в облекло на омраза.
Уморих се от толкова грешки
чужди, свои и недопустими.
Как да бъда до края безгрешна?
Как отново да бъда? Прости ми!
Уморих се така да живея.
Уморих се да искам! Ще давам!
- каквото в мене остана.
Всеки колкото иска да вземе,
все ще има нещо за края.
Уморих се да съдя. Прощавам!
На всеки, хвърлил ми камък.
Колко път ни остава? А Време?
Колко хляб ще ми трябва за залък?
Колко? Колко живота живея?.
22.08.2009
Петя-Paty
Абонамент за:
Публикации (Atom)