За цвета на житото по Екзюпери

Тук трябваше да е втората част на моите летни записки, но те още се пълнят и ще почакат. Искам в тези горещи дни и във време за отдих тук на първата страница да поставя откъс от любима книжка за малки и големи.

Да ни припомня за цвета на житото в горещо лято.


МАЛКИЯТ ПРИНЦ
Антоан дьо Сент Екзюпери
/Откъс/

…Но се случи така, че след като дълго бе вървял сред пясъци, скали и снегове, Малкият принц намери най-сетне един път. А пътищата винаги водят при хората.
- Добър ден – каза той.
Беше стигнал до градина с цъфнали рози.
- Добър ден – казаха розите.
Малкият принц ги погледна. Всички приличаха на неговото цвете.
- Кои сте вие? – попита ги той смаян.
- Ние сме рози – казаха розите.
- А! – рече Малкият принц.
И се почувства много нещастен. Неговата роза му казваше, че тя е единствена по рода си в цялата вселена. А ето че тук, само в една градина, имаше пет хиляди такива, всичките като нея!
“Ако види това – каза си той , - тя ще бъде много обидена…”
А след малко си каза: “Аз се смятах богат, защото имам едно-единствено цвете, а съм притежавал една обикновена роза…” И легнал на тревата, той заплака.
Тъкмо тогава се появи лисичето.
- Добър ден – каза лисичето.
- Добър ден – отговори учтиво Малкият принц и се обърна, но не вида нищо.
- Аз съм тук, под ябълковото дърво…
- Какво си ти? – каза Малкият принц. – Много си хубаво…
- Аз съм лисиче. - рече лисичето.
- Ела да играеш с мене – предложи Малкият принц. – Толкова ми е тъжно…
- Не мога да играя с тебе – каза лисичето. – Аз не съм опитомено.
- Ах, извинявай – рече Малкият принц.
Но след като помисли, добави:
- Какво значи “да опитомяваш”?
- Това е нещо отдавна забравено. То значи “да се свържеш с другите”.
- Да се свържеш с другите ли?
- Разбира се – каза лисичето. – За мен сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребно. За теб аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света…Ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде съвсем различен от всички други. Другите шумове ме карат да се крия под земята, шумът от твоите стъпки ще ме вика като музика да изляза от дупката. И освен това погледни! Виждаш ли нататък житните нивя. Аз не ям хляб. За мене житото е безполезно. Житните нивя не ми припомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И шумоленето на вятъра в житата ще ми бъде приятно…
Лисичето млъкна и дълго гледа Малкия принц.
- Моля ти се…опитоми ме – каза то.
- Какво трябва да направя? – каза Малкият принц.
- Трябва да бъдеш много търпелив – отговори лисичето. – Отначало ще седнеш малко по далечко от мене, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки път ти ще можеш да сядаш малко по-близо…
Така Малкият принц опитоми лисичето. И когато наближи часът на заминаването, лисичето каза:
- Ах!….Аз ще плача.
- Ти си виновно – каза Малкият принц, - не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя…
- Разбира се – каза лисичето.
- Но ще плачеш! – каза Малкия принц.
- Разбира се – каза лисичето.
- Но тогава ти не печелиш нищо!
- Печеля – каза лисичето – заради цвета на житото.
И добави:
- Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетна ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.
Малкият принц отиде да види розите.
- Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо – каза им той. – Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквото бе моето лисиче. То беше лисиче, подобно на сто хиляди други лисичета. Но аз го направих мой приятел и сега то е единствено в света.
-И розите се почувстваха много смутени.
- Вие сте хубави, но празни – каза им Малкият принц. – За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички., защото тъкмо нея съм поливал аз…Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.
И се върна пак при лисицата:
- Сбогом …-каза той.
- Сбогом – каза лисичето. – Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.

Без думи

Ако се опитаме да погледнеме на нещата от позицията на другия,
Ако се опитаме да видиме и гледната точка на другите хора. Няма ли света ни да стане по-милостив? Има мигове, които остават....без думи



До мене на пазара спря жена,
облечена във дреха стара.

И аз в протегнатата й ръка,
монета сложих само.

Погледът в нейния се спря
и всичко посивя ми.

Тази крехка мъничка жена,
ми заприлича ........Боже! Maмо!


>"Реално е само това, което никой не може да ти отнеме"
П. Дънов


.....

Любимец

Имам си едно зверче,
в къщи винаги ме чака,
мъничко и пухкаво като мече,
щом види ме опашка лудо мята.

Колко радост и любов
в сърцето си е скрило.
Аз съм негов господар,
то пък станало ми роб
да ме брани смело.

Трябва да съм била добра!?-
щом толкова любов заслужих
То с лапички подскача по света
и в него тутакси се влюбих.

Давам му подслон, храна,
след мене весело подскача,
най-важния човек съм на света,
безумно някой ме обича.

С лапички потропва по света,
с муцуната си ме облизва,
до мен се сгушва, въпреки това
че вчера мъничко го сритах.

Не, аз не съм така добра! -
от къде такава обич случих?
Уж господар съм, а пък то
от него всеки ден се уча.


Имаш ли си любимец?

Ако отговора ти е ДА, сигурно вече се усмихваш, защото знаеш как се чувствам.

Ако пък горното стихче ти се струва по детски наивно и глупаво, значи не си познал тази любов. Защото за мен тази любов е чиста като дете.
От както влезе в дома ми, това малко същество обърна ежедневието и светоусещането ми. Промени мен, обкръжението ми, взаимоотношенията ми. Вече три години е в дома ми и всеки ден с присъствието си ми напомня какво е безусловна любов, какво е радост. И всеки ден ме учи с мълчаливото си присъствие и с примера си.
Как в страданието си предпочита да е само, а радостта си споделя с мен. Как ме гледа с обожание, как тъгува с мен. Как ме чака и вижда единствено само мен.

Виждал ли си как умира куче? – скрива се, излиза и отива надалеч от теб. Дори и в края си не иска да те наранява. Болката пази за себе си, за теб е любовта му.

Чувствал ли си се някога толкова важен?

Можем ли ние хората да накараме някого, когото обичаме да се почувства така?

Няма значение каква е породата му. Няма значение колко голямо е. Има значение само любовта и топлината, която ти подарява без замяна. И всеки ден се питам, как така не съм забелязвала до сега колко обич има около мен. Защо си въобразявах, че само ние хората сме в състояние да я раздаваме?
И знаем ли, всъщност как да се обичаме?

Владимир Висоцки "Лирическа"

Една прекрасна песен на поета с китара - Владимир Висоцки, напуснал нашият свят преди 29 години, но оставил незабравима поезия и музика.




и преведения текст на песента:

Владимир Висоцки
ЛИРИЧЕСКА

Тук с лапи увиснали зъзне елшак
тук птица тревожно свирука.
Живееш сред лес омагьосан и как,
и как ще избягаш оттука?

И да вее череша бельо на студа,
и люляк в порой да се срине -
аз пак ще те грабна и сам отведа
в дворец, озвънен с окарини.

Твоят свят е магьосан за много лета,
а за мен и лъчите - дамгосан.
А ти мислиш, че няма по-чудни неща
от този твой лес омагьосан.

Нека дойде без росни листа утринта,
смръщен месец да спори с небето.
Все едно ще те грабна и сам отведа
и светъл трем със балкон към морето.

В кой ден от неделята, в колко часа
ти ще тръгнеш със зоркост прикрита,
на ръце да те взема и там отнеса,
дето няма да бъдеш открита?

Ще те грабна, щом кражбата в тебе пламти.
Колко сили прахосах по тебе?
И на рай във колиба пожертвай се ти,
ако някой двореца обсеби.

Превод от руски: Иван Теофилов

Властта на мишките (Басня)

Сдобил се плъх с пари и слава,
но някакси не бил щастлив.
Да има власт му по приляга и
мишия съвет да свика се решил.

От днес излизаме на светло.
Ще нищим ний държавните дела.
Сиренцето да си разделим наедро
и всеки да си вземе по кило.

Сдобили се със власт горките мишки,
с Лъва сближили се тъй хитро те.
Гората, казали, ще цъфне и ще върже,
тъй както в най-добрите векове.

Минало се време оттогава.
Плъховете днес са веч царе.
Мишки правосъдие раздават
над птици, гъски и овце.

Лъвът се скри във миша дупка.
Свраката му стана глашатай.
Лисицата затъна с двата крака.
С боклука пък заема се Вълка.

Всеки днес в гората се спасява.
Сладкопойни птички вече са на юг.
Другите натикаха се в миши дупки,
за малко сиренце и днес скърбят.

Гората тъне в мърсотия и омраза.
Мишките редят закони след закон.
И ето избори в гората наближават,
трябва мишките властта да задържат.

Обитателите горски тихо страдат
и чакат своя ред. В гората всеки вече знае:
сиренето е безплатно единствено тогава,
в капан за мишки щом го наредят.

Paty

Гост

Влезе в стаята ми без излишни думи.
Намести се в затоплено от друг кресло.
Разказа ми и колко ме обичаш
и колко хубаво с мене би било.
Повярвах!
Сред приятели останала сама,
след огъня замръзнала от студ,
след радостта извикала от болка,
повярвах в теб, не търсех друг.
И гостите си стари аз прогоних,
а теб обгърнах в топлина.
От надежда, от доверие
постеля ти направих,
за да мога в нея да се потопя.
Повярвах!
В теб, в любовта ти.
Нищо, че дойде като неканен гост,
приех те в своите обятия,
вярвайки, че всичко е любов.

Пламъка в камината угасва.
Не, няма никакви сълзи!
Не мога аз дори да плача.
Дали ще може да ме заболи.
След теб ще дойде самотата,
отново това което е било.
Чувам хлопването на вратата.
Оставам аз и старото кресло.

1991 год

Прости ми

Прости ми, че те нарисувах
и заключих те в чекмедже.
Прости ми, че не се научих,
да те отричам мъничко поне.
Прости ти болката, която
така и не причиних.
Прости ми сълзите, когато
в тебе, мене си открих.
Прости ми, че не мога да те мразя,
затова че съм сега сама.
Прости ми, че не мога да откажа
да раздавам любовта.
Прости и грешките, който
никога не ти простих.
Прости ми, че не бях на среща.
Прости ми, че не те открих.



Bryan Adams -(Направо от сърцето)