Любимец

Имам си едно зверче,
в къщи винаги ме чака,
мъничко и пухкаво като мече,
щом види ме опашка лудо мята.

Колко радост и любов
в сърцето си е скрило.
Аз съм негов господар,
то пък станало ми роб
да ме брани смело.

Трябва да съм била добра!?-
щом толкова любов заслужих
То с лапички подскача по света
и в него тутакси се влюбих.

Давам му подслон, храна,
след мене весело подскача,
най-важния човек съм на света,
безумно някой ме обича.

С лапички потропва по света,
с муцуната си ме облизва,
до мен се сгушва, въпреки това
че вчера мъничко го сритах.

Не, аз не съм така добра! -
от къде такава обич случих?
Уж господар съм, а пък то
от него всеки ден се уча.


Имаш ли си любимец?

Ако отговора ти е ДА, сигурно вече се усмихваш, защото знаеш как се чувствам.

Ако пък горното стихче ти се струва по детски наивно и глупаво, значи не си познал тази любов. Защото за мен тази любов е чиста като дете.
От както влезе в дома ми, това малко същество обърна ежедневието и светоусещането ми. Промени мен, обкръжението ми, взаимоотношенията ми. Вече три години е в дома ми и всеки ден с присъствието си ми напомня какво е безусловна любов, какво е радост. И всеки ден ме учи с мълчаливото си присъствие и с примера си.
Как в страданието си предпочита да е само, а радостта си споделя с мен. Как ме гледа с обожание, как тъгува с мен. Как ме чака и вижда единствено само мен.

Виждал ли си как умира куче? – скрива се, излиза и отива надалеч от теб. Дори и в края си не иска да те наранява. Болката пази за себе си, за теб е любовта му.

Чувствал ли си се някога толкова важен?

Можем ли ние хората да накараме някого, когото обичаме да се почувства така?

Няма значение каква е породата му. Няма значение колко голямо е. Има значение само любовта и топлината, която ти подарява без замяна. И всеки ден се питам, как така не съм забелязвала до сега колко обич има около мен. Защо си въобразявах, че само ние хората сме в състояние да я раздаваме?
И знаем ли, всъщност как да се обичаме?