Любимец

Имам си едно зверче,
в къщи винаги ме чака,
мъничко и пухкаво като мече,
щом види ме опашка лудо мята.

Колко радост и любов
в сърцето си е скрило.
Аз съм негов господар,
то пък станало ми роб
да ме брани смело.

Трябва да съм била добра!?-
щом толкова любов заслужих
То с лапички подскача по света
и в него тутакси се влюбих.

Давам му подслон, храна,
след мене весело подскача,
най-важния човек съм на света,
безумно някой ме обича.

С лапички потропва по света,
с муцуната си ме облизва,
до мен се сгушва, въпреки това
че вчера мъничко го сритах.

Не, аз не съм така добра! -
от къде такава обич случих?
Уж господар съм, а пък то
от него всеки ден се уча.


Имаш ли си любимец?

Ако отговора ти е ДА, сигурно вече се усмихваш, защото знаеш как се чувствам.

Ако пък горното стихче ти се струва по детски наивно и глупаво, значи не си познал тази любов. Защото за мен тази любов е чиста като дете.
От както влезе в дома ми, това малко същество обърна ежедневието и светоусещането ми. Промени мен, обкръжението ми, взаимоотношенията ми. Вече три години е в дома ми и всеки ден с присъствието си ми напомня какво е безусловна любов, какво е радост. И всеки ден ме учи с мълчаливото си присъствие и с примера си.
Как в страданието си предпочита да е само, а радостта си споделя с мен. Как ме гледа с обожание, как тъгува с мен. Как ме чака и вижда единствено само мен.

Виждал ли си как умира куче? – скрива се, излиза и отива надалеч от теб. Дори и в края си не иска да те наранява. Болката пази за себе си, за теб е любовта му.

Чувствал ли си се някога толкова важен?

Можем ли ние хората да накараме някого, когото обичаме да се почувства така?

Няма значение каква е породата му. Няма значение колко голямо е. Има значение само любовта и топлината, която ти подарява без замяна. И всеки ден се питам, как така не съм забелязвала до сега колко обич има около мен. Защо си въобразявах, че само ние хората сме в състояние да я раздаваме?
И знаем ли, всъщност как да се обичаме?

В очакване

Минутите изтичат със реката,
в очакване на близостта,
и чезне спомена за самотата,
надеждата е с името на любовта.

В оградите отеква глъч,
със смях и радост, спрели до вратата
В очите пак се сипе дъжд,
а времето се слива с тишината.

Потичат дните, отнася ги пороя,
слива се денят със нощ.
Времето замръзва в покоя,
на самотата верен страж.

petia-paty

снимка: ReyRоmanо

Из дневника на едно псе

Студено е. От два дни не съм ял. И днес изтариших всичко около кофите – ама нищо. От както сложиха тия цветните, все по-трудно стана и коричка да намеря.
Абе, то един боклук – кутии, бутилки, кашони, фасове и нищо дето да става за ядене.

Месце - от кога не съм го подушвал!

Днес тръгнах след една кучка с каишка. Напудрена, сита и самодоволна - домашна любимка - така си го просеше, само да не беше на тази каишка. Абе за какво им са тези вериги, да не е луда, за да избяга.

И кучките се изпокриха.

Със студа ще се справя. Намерих кашон и нещо меко, само да не бях толкова гладен. А тоя наперен котарак, дето ми се зъби постоянно от прозореца на голямата къща, направо ми лази по нервите. Надул се е, та чак ще се пръсне. Те и неговите спряха да хвърлят, сигурно всичко изяжда.

Намерих нещо за ядене. Направо съм късметлия. Жената от високата сграда ми го подхвърли, после се качи в онази голяма кола. Тръгнах след нея. Утре пак ще я чакам.

Дойде, ама не ме забеляза. Аз пък ще пазя колата й!

И днес – нищо. Утре ще видим! Лапата пак започна да ме боли.

Кучката на каишка излезе. Тръгнах след нея. Леле колко е наперена! Що ли не ме вземат със тях?

Изритаха ме. - На кой ли му е притрябвало куц любимец. Забелязват ни само като започнем да им се пречкаме из краката.

Сънувах, че пак съм домашен любимец. Беше топло и имах кой да обичам, имах и дом, и добър господар. Събуди ме лай на събратя.

Няколко дни на топло и даже съм сит. Платих за това с мъжествеността си. Кастриран, с превързана лапа, във кучешки студ - пак оцелях!
Любимец съм станал май на съдбата.

Petia

Снимка: ReyRomano