Успехът ми се дави в чужда злоба.
Преди да съдиш думите мери.
Успелите несретния влудяват
с печат „на този му върви”.
Имам точно, колкото заслужих,
за всеки грош се издължих.
Сто живота за това се трудих,
сто пъти преди това сгреших..
Успехът ми е моята Голгота.
Посоката сама си начертах.
Не ме заливай с цялата отрова,
заради това, че преди теб успях.
Ела и влез в моите обувки,
две стъпки направи в тях.
В болка подметките им скъсах,
през каманаците така вървях.
И после поседни до мене,
за кратко съм намерила подслон.
Не ми завиждай, че съм днес успяла!
Виж само пътя, който извървях.
Петя-Paty
Светът е пълен с неудачници. Превърни завистта им в движеща сила и продължавай напред, без да ги поглеждаш ! :)
ОтговорИзтриванеМъдро, спонтанно, вълнуващо...
ОтговорИзтриванеДано успехите ти се множат и а мъките да намаляват...:)
Благодаря ви за подкрепата!:)
ОтговорИзтриванеПросто един вик от сблъсък с чувства който ме смутиха.
Питам се защо ни е толкова трудно да се зарадваме заедно с някого, който е направил една мъничка крачка напред.
Бях забелязала, че в обществото ни се приема със съчувствие и съпричастност неволите и нещастията, но ако случайно успееш в нещо мъничко, ако надигнеш глава ,те заливат с помия.
Успеха започва с това да превъзмогнеш първо страховете си, да застанеш пред огледалото и да кашеш "Ще го направя, ще успея в това"
Понякога това отнема години. Зад всички малки победи стоят големите победи над демоните в нас. И когато гордо се изправиш и ти се иска да крещиш: "Успях" - някои те залива с помия..
Защо? Кому носи щастие това?
Но вие сте прави!
Продължаваме напред:))
Силен стих! Поздрави!И не спирай да вървиш колкото и трънлив да е пътя.
ОтговорИзтриванеЗависта е национална черта на българина. Когато види, че някой върви добре, гледа да го спъне.
ОтговорИзтриванеМоята майка, която сега е на 90г., по - рано ми казваше:" Нека да ти се случи мамо това, което мислят душманите за теб, да не ти се случва това което мисля аз". Защото майката се страхува за детето си, че може да му се случи най-лошото, а душманите ги е яд, че някой успява и му завиждат за успехите.
И да обобщя; Нали сме българи, защо да си помагаме като можем да си пречим!
"Ела и влез в моите обувки,
ОтговорИзтриванедве стъпки направи в тях.
В болка подметките им скъсах,
през каманаците така вървях..."
Понякога хората не си дават сметка колко много упоритост и постоянство е нужно за успеха. Завистта трови душите им, а вместо това - нужно е да проучат пътя, по който през тръните и заблудите, през правилните и грешни избори си вървяла, за да стигнеш до постигането на целите си.
Чудесен стих! Много силен и всичко е точно казано! Поздравления и от мен!
Силен, мъдър и истински стих!
ОтговорИзтриванеПонякога пътя по който сме поели е изключително труден и трънлив....затова и успеха ни е сладък...
Поздрави за стиха!:)
Уникален стих. Продължавай все така. Поздравления.
ОтговорИзтриванеСтрахотен стих!
ОтговорИзтриване