Показват се публикациите с етикет ***. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ***. Показване на всички публикации

Великден

Вече сме в края на страстната седмица. Времето за пречистване.
В православната църква това е последната седмица преди Великден и се нарича „Страстна седмица”, тоест „Седмицата на страданията”. Думата „страст” в по-стари времена е означавала „мъка, страдание”, след нея идват така наречените „Светли дни”, или дните след Великден.

Един от най-хубавите празници през годината.

Мирис на цветя и на зелено.
Всъщност точно с това се е свързвал празника от древността до днес. Езичниците например са празнували пробуждането на природата и на раждането, а раждането е свързано с болка. Страстната седмица символизира точно това. Всичко в природата се пречиства.
По нашите земи на светлия празник са се връзвали люлки. Тези люлки имали магическо значение и всеки трябвало да се люлее в тях. Младите пеели песни за русалки и вили-самодиви. Децата играели на прескочи кобила из поляните, а родителите им танцували.
На този ден всеки си пожелавал по нещо, трябвало само да си с открито сърце.
В християнската ни традиция, Великден се свързва със смъртта и възкресението на Божия син. Ние не празнуваме смъртта, а възкресението й от нея и всъщност нещата са доста свързани.
Пробуждането на природата, раждането или възкресението, са вечните символи на надеждата.
Възкръсва живота след смъртта, както цветето погребано през зимата надига глава от земята за нов живот, с цялата си любов и надежда, възкръснало за ново начало.
Започва нов цикъл, отново.
Целият този празник е празник на природата и е подчинен изцяло на нея.
Дните около Великден всяка година са различни и се изчисляват още от древността според лунния календар, затова и датите не са едни и същи през годините.
Празникът се насрочва за първата неделя, след първото пълнолуние настъпило след идването на пролетното равноденствие и до ден днешен е така. Оставям настрана православните и католическите календари да си спорят кой е по прав в техните разминавания. Ние сме подчинени единствено и само на природните цикли.

На този ден на трапезата слагаме червени яйца. Именно яйцето символизира цялата тази надежда - то ражда живот. Трябва му само топлината на майчина гръд. Багрите са му от цвета на земята.

Мирис на цвят и зелено, на топли козунаци, песен на птици, зелена салата, червени яйца, свещи, църковни песни и много, много надежда. Животните излизат на повърхноста. Птиците запяват с пълен глас. Земята се обагря с цветове. Велик ден!
Пробуждане и Възкресение.

Пак имаме своя шанс да чуем зова на природата.
Само се огледай и повярвай! Възкресение е!


Весели и красиви празници ви пожелавам!

П.Данаилова

Защо?

Иска ми се да се потопя отново в поезията. Да пиша за любовта, за хората, за времето, за надеждата и за всичко красиво, което ми носи пролетта. Иска ми се и сигурно щях да го направя само, че днес душата ми крещи. Крещи в ужаса на дните ни с един единствен въпрос – Защо?
Защо?
Скоро гледах документален филм „Заливът”. Ужасяващ разказ за избиването на хиляди делфини в залива на японско рибарско село – Тайджи. Бях потресена. Питах се „Защо?” - без да мога да възприема логиката на корпорации който се борят за пазари, с единствената цел за власт и за пари. Да убием живота, за да си набавим лукса за още един ден. Безумие!

После ме смрази новината за онзи баща който посяга сексуално на невръстното си дете. Съзнанието ми не може да го приеме, а въпросът „Защо” вече започна да излиза от мен и да крещи. Защо, защо....?
И докато се гърча в търсенето на отговора, до мен достигна поредното безумие:... „Отрязаха лапите на беззащитно куче в село Дряново”.
Въпросът се надигна с ужас в мен и заседна на гърлото ми. Безмълвно цялата крещя. Кой, кой би причинил това и „Защо” ? Кое ни превърна в най-големите зверове на природата? Ние мислещите и наричащите се „най-разумните” същества. Само, че звяра в природата се подчинява на правила, а за нас няма такива. Ние дори не се подчиняваме на инстинкти, иначе щяхме да ги чуем.
Защо и какво принуждава хората да прескочат своята човешка същност? Какво и защо те кара да отрежеш лапите на малко и беззащитно животно, да отнемеш, да осакатиш живот, да обезобразиш някого заливайки го с киселина, да се изгавриш с детето си. Кое в нашето уж прогресивно човешко развитие ни върна на най-долното стъпало?
Всеки, който е наблюдавал животните и отглежда такива вече знае, че те живеят и се подчиняват на правилата на природата, че носят в себе си нейната хармония, че могат да ни чуват, да ни обичат, да се грижат за нас, да ни научат как трябва да се обичаме.
Какво правим ние за тях и за себеподобните си? - Изяждаме се, за да оцелеем още един ден, без правила като единаци.
Защо? Защо ни е такъв свят, когато той е сътворен с идеята за единство иначе защо сме тук заедно – Защо?

Смисъла на днешния ден е заложен в оцеляването, само че оцеляването ни е заложено в духовното и моралното ни развитие и най-вече в единството и хармонията на цялото.
Аз съм никой, ако те няма теб, ако няма нас, ако ги няма тях.

Би ли поставил Човека на най-високото стъпало? - Аз не бих. - не и след толкова много "Защо?".

П.Данаилова