Иска ми се да се потопя отново в поезията. Да пиша за любовта, за хората, за времето, за надеждата и за всичко красиво, което ми носи пролетта. Иска ми се и сигурно щях да го направя само, че днес душата ми крещи. Крещи в ужаса на дните ни с един единствен въпрос – Защо?
Защо?
Скоро гледах документален филм „Заливът”. Ужасяващ разказ за избиването на хиляди делфини в залива на японско рибарско село – Тайджи. Бях потресена. Питах се „Защо?” - без да мога да възприема логиката на корпорации който се борят за пазари, с единствената цел за власт и за пари. Да убием живота, за да си набавим лукса за още един ден. Безумие!
После ме смрази новината за онзи баща който посяга сексуално на невръстното си дете. Съзнанието ми не може да го приеме, а въпросът „Защо” вече започна да излиза от мен и да крещи. Защо, защо....?
И докато се гърча в търсенето на отговора, до мен достигна поредното безумие:... „Отрязаха лапите на беззащитно куче в село Дряново”.
Въпросът се надигна с ужас в мен и заседна на гърлото ми. Безмълвно цялата крещя. Кой, кой би причинил това и „Защо” ? Кое ни превърна в най-големите зверове на природата? Ние мислещите и наричащите се „най-разумните” същества. Само, че звяра в природата се подчинява на правила, а за нас няма такива. Ние дори не се подчиняваме на инстинкти, иначе щяхме да ги чуем.
Защо и какво принуждава хората да прескочат своята човешка същност? Какво и защо те кара да отрежеш лапите на малко и беззащитно животно, да отнемеш, да осакатиш живот, да обезобразиш някого заливайки го с киселина, да се изгавриш с детето си. Кое в нашето уж прогресивно човешко развитие ни върна на най-долното стъпало?
Всеки, който е наблюдавал животните и отглежда такива вече знае, че те живеят и се подчиняват на правилата на природата, че носят в себе си нейната хармония, че могат да ни чуват, да ни обичат, да се грижат за нас, да ни научат как трябва да се обичаме.
Какво правим ние за тях и за себеподобните си? - Изяждаме се, за да оцелеем още един ден, без правила като единаци.
Защо? Защо ни е такъв свят, когато той е сътворен с идеята за единство иначе защо сме тук заедно – Защо?
Смисъла на днешния ден е заложен в оцеляването, само че оцеляването ни е заложено в духовното и моралното ни развитие и най-вече в единството и хармонията на цялото.
Аз съм никой, ако те няма теб, ако няма нас, ако ги няма тях.
Би ли поставил Човека на най-високото стъпало? - Аз не бих. - не и след толкова много "Защо?".
П.Данаилова
Всъщност да. Просто стъпалото е ниско.А височината му се определя от всички хора, а не от психическите отклонения на някои от тях.Зависи от нас.
ОтговорИзтриванеСлед случаи като гореописаните на човек му става срамно, че е човек. Но наистина последният случай с това кученце просто ме съсипва. Такава проява на жестокост и садизъм ми е трудно да проумея и то срещу абсолютно невинно и най-тежкото - неразбиращо Защо? - същество. Много хубаво казан текст. Благодаря ти за позицията.
ОтговорИзтриванеНаистина въздействащо...
ОтговорИзтриванеА това за кучето е отвратително..то така се почва..после с човек..ужас!
А пък този изрод където е изнасилил детето си не заслужава да живее!!!
Общо взето съм напълно съгласна с теб относно мнението ти за човечеството. И аз често си задавам този въпрос.
Наближава Великден, празника на смирението ,милосърдието, добротата и любовта не само между хората, но и към животните и природата. Една от идеите да бъде измислено християнството е именно, колкото си може по-рядко да се крещят такива въпроси които нямат отговор. Сещаме се че сме Християни, само когато дойде празник, поредния повод да счупим яйцата, да заколим агнето и да се напием.
ОтговорИзтриванеИ празнувайки милосърдието, пак отнемаме живот.
Може би буда, дао или шинто са някаква алтернатива, кой знае, може би.
Аз в този случай не бих написал човек с главна буква. Много път трябва да извървим докато си заслужим главната буква.
ОтговорИзтриванеНай-горното стъпало е отредено за Всеобичащият, Всепрощаващият и Всеобхващащият. А ние като негови деца трябваше да сме прихванали нещо от него и парадоксалното е, че то се нарича - човечност. Сега и аз като теб ще попитам - Защо? Задаваш най-трудният въпрос. :D
Малката ми дъщеря ми задава този въпрос по стотици пъти на ден за простички неща. Може би трябва да започнем с отговора първо на тези въпроси и ако отговорим на тях правилно няма да се налагаме да отговаряме на големия въпрос.
Написаното ми въздейства:D