ТАТКОВИНА

Петко Славейков е сред най-цитираните ни възрожденци напоследък с крилата фраза от негово произведение.
Ние умеем да се ловим за думите. Думи изписани в стих в лето 1875-то: „Не сме народ, а мърша”.
Питам се аз, защо ли е толкова актуален дядо Славейков – 130 години след него. Горди ли сме с такова наследство?

Да! Не трябва да забравяме корените си, не само ние - народа, но и всеки политик и управник качил се на стола на властта.
Защо ли? Защото до там, до върха, където те „туря” народа се стига носейки флага на Левски „За чиста и свята република”, а падайки от там се цитира Петко Славейков. Само дето се забравя, че този народ, пък дори и „мърша” може и да „гълчи”.
Е, и на мен ми е мъчно, че не мога да оспоря словата изречени от дядо ни Петко, но мога да припомня, че и едни от най - вълнуващите слова възпети в песен са пак негови:

ТАТКОВИНА

Хубава си, татковино,
име сладко, земя рай,
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй.....

******...................
Дор на небо ясно слънце,
дор на очи свят, живот,
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ.

Само, ако обичаш от сърце таз земя и тоз народ можеш и да изкрещиш:
Не сме народ, а мърша - докато не докажем обратното бих добавила аз.

Имаме шанс поне на следващите поколения да покажем, че сме различни. Не е ли време да скъсаме пъпната връв с безхаберието си и да захвърлим мрачното си минало? Не е ли време да пораснем?

Да прочетем отново крилатите слова на автора, възпял татковината ни, и да помислим.


НЕ СМЕ НАРОД

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша. – Петко Славейков

1875

/Откъс из публикация в. Македония през 1872 на Петко Славейков
„ДВЕ КАСТИ ИЛИ ДНЕШНАТА ЕКЗАРХИЯ И ЩО НИ ОБЕЩАВА ТЯ”/

„Освен другите беди и препятствия, на които е бил изложен нашият народ през времето на мрачната епоха на нашата история, той има да търпи още повече от върлуванието на гръцкото калугерско съсловие и от българската аристокрация или чорбаджийство.
Наистина нашето чорбаджийско съсловия е далеч да прилича на аристократската онази каста у европейските народи. У аристократите в Европа освен вредителните онези съсловнически предразсъждения съществуват въобще между тях и някои благородни черти, някои доблестни начала, които са пленявали обществата. Но нашите аристократи сякаш че са се отлъчили и събрали накуп всички онези черти и стремления, които дотолкова загрозяват человека, щото го свалят по-долу и от най-низкото и най-безсловестното животно....

Те, чорбаджиите, които с по-голямото си богатство са могли да се въздигнат над по-бедното селско или гражданско съсловие, употребляваха и употребяват хиляди и най-престъпни средства за уголемението на своето богатство и сила, и влас.”



Корените ни са посети в не плодородна почва.