Защо оставяш всичко без остатък,
в една тъй рано осланена длан?
Денят за любовта е твърде кратък,
нощта за верността е стар капан.
Нима са винаги неповторими,
повторените думи и мечти?
И винаги ли след полярни зими,
неотразимо слънцето блести?
С въздишки ли зорницата ще будим?
С очакване ли мрака ще гасим? -
от тишината ме обзема лудост,
такава лудост няма синоним.
Вярвам, че каквото да се случи
и както да умира моят ден,
ще имаш аз, щастлива участ,
от изгрев нов, да бъда заслепена.
И светъл лъч за миг ще се изгуби,
в разпилените от времето коси,
на меката ти, посребряла хубост,
с обич и денят ни да спаси.- Petia-paty
/произведенията подписани с Petia-paty са на автора на блога/
Харесват ми твоите стихотворения Петя.Поздравявам те !
ОтговорИзтриванеПетя , кой е URL адрес , за да стана твой последовател .
ОтговорИзтриванеЛюбомир
омиротворение. всичко, към което се стремим. все пак има светлина - има път. не е безпътица. но трябва да се извърви, не става с вълшебства. Ела
ОтговорИзтриванеБлагодаря за коментарите ви.
ОтговорИзтриванеЛюбомир: - http://petia-paty.blogspot.com/
Можеш и чрез бутона на главната страница: "Следете този блог"
Прекрасни стихове!!!
ОтговорИзтриване