Вричам се!

Напоследък често си припомням този свой стих, написан преди години и провокиран от много личен за мен момент.
Първоначалното заглавие бе „Клетва”, което в последствие промених , заради значението на тази дума, някак си звучаща безтегловно в съвремието ни.
Днес този стих ми звучи многозначително и определено го чета по нов начин. През призмата на времето осъзнах, че може да стане и начин на живот.

Вричам се!

Да обичам! -
толкова е лесно,
и естествено дори,
на душата огледална,
ти си свят от добрини.

Да прегръщам! -
някак си е свято,
с ухание на цвят,
изпълва мирис тишината,
сърце замира в екстаз.

Да съм вярна! -
не на тебе,
на единството в нас,
да притихвам споделено,
самота обвила в плащ.

Да съм различна! -
непозволена,
реална като в сън,
да остана пак до тебе,
в бурята дошла от вън .

Да давам обич! –
без замяна,
да съм с теб –
дори без теб.

Вричам се! –
от тебе завладяна,
да съм честна
до последно с теб!-Petia-paty