Приказка за двата вълка в нас

Когато бях момиче малко и в село детството прекарвах, най-много вечерите аз обичах и очаквах. Тогава дядо приказки любими трябваше да ми разказва .


- В нас детето ми живеят – веднъж започна дядо да говори
- два вълка – Милият и Злият.Стоят си там така стаени и в тебе тихичко се крият.

Злият е гнева и гордостта ти, а другият добрият – щедростта и любовта ти.

Първият със страх се храни, но и теб изяжда, а другият - мирът и радостта ти, със скромността и вярата се ражда.
Не се срамувай, че са твои, всеки вълците познава и при всеки те живеят стига да ги разпознава.
Вечна битка в теб ще водят и често ще се крият, ту първия ще надделява, ту вторият – добрият.
По силен ще направиш този, който повечко го храниш, ако таиш в себе си омраза – злият побеждава.
Добрият става силен, когато си щастлива, когато обичта откриеш,състрадателна и мила.


- Дядо този първият ме плаши, ами ако го открия?

- Не го ли храниш чедото ми, той се скрива и умира.


Петя - Paty
Публикувано от в
Етикети:

8 коментара:

  1. Владимир Кабрански6 септември 2009 г. в 9:40

    Хубава приказка.може би само трябва да се допълни,че трябва всеки ден да храниш добрият вълк, за да има сили да се бори и победи.

    ОтговорИзтриване
  2. Блог на Павел Николов, астрофилолог6 септември 2009 г. в 9:42

    Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  3. Блог на Павел Николов, астрофилолог6 септември 2009 г. в 9:45

    Никога не умира изцяло този, лошият, все нещо остава от него в нас и ни гризе цял живот.

    ОтговорИзтриване
  4. Петя - Paty6 септември 2009 г. в 17:59

    Храним го, поим го, доброто в нас и все пак трябва да се съглася с Павел, че другият остава да дреме там някъде скътан:)
    Когато бях дете много бях изплашена от мисълта, че в мене дреме зъл и лош вълк:)), но бе и доста поучително. Когато сгафех нещо дядо все ми повтаряше "кой даде хляб на лошия вълк, защо го извика" :) и аз виках добрият на помощ:)))
    Осъзнах смисъла на притчата едва след доста години.

    ОтговорИзтриване
  5. izibell8 септември 2009 г. в 21:18

    Харесах притчата... а напоследък като че ли доста от хората хранят лошите вълци в душите си...

    ОтговорИзтриване
  6. Иван Караиванов8 септември 2009 г. в 21:22

    Много хубава и поучителна приказка.Поздравления !

    ОтговорИзтриване
  7. Петя - Paty8 септември 2009 г. в 21:33

    Да, izibell, така е:) Като няма какво да нахрани доброто в нас, другият озверява...

    Иван, благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  8. Анонимен2 ноември 2009 г. в 20:23

    Всеки трябва да прочете тази приказка и да помисли над нея.

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)