От както се помня все съм в големия град.
Не избягах навремето в онази мечтана чужбина, останах си тук - проклет идеалист. Наивно повярвах, че след 10 години ще бъде различно, че децата ми ще живеят в един по-уреден и по-щастлив свят.
Минаха двадесет.
какво се промени от тогава? Може би само аз.
Изгубих идеализма си, или помъдрях? – отговора няма да търся.
Но имам ли право да убия в децата си точно този идеализъм, който ги задържа днес тук и вярата им, че има надежда. Вярата не се убива – тя те създава.
Остава ми само - аз да повярвам, този път в тях. Ще дойде и тяхното време.
А до тогава?
Избягах! - но само от големия град.
Там, където се пази историята и се крепи идеализма ми.
Бягството не може да бъде победа, а само спасение.
А спасените имат шанса и за победа.
Подарявам този стих на малкия град, който ме прие като своя.
Копривщица
Портите високи преминавам,
на историята днес съм гост,
по калдъръмени паважи,
глъхнещ звук на конски тръст.
Планина любящо ме обгръща,
мен - поредния беглец,
давала подслон и къща,
на изгнаник - не веднъж.
Утеха в горите й съзирам,
притихнала от силата стоя,
реки нозете ми обливат,
а покоя ми е радостта.
Град на символи и стари рани,
по калдъръмени следи вървя,
заспивам в стих на Дебелянов
и смиренo вечерта да гася.
Petia-paty
Аз по–скоро бих го приел като една по дългичка ваканция, но чак пък изгнание! В Копривщица?! То е все едно да те пратят на заточение в Ямайка, да те турят на плажа под тръстъков навес с коктейл в ръка ,а индиговото карибско море да се плиска в краката и да ти кажат:– Изгнаник такъв, страдай сега тука да видим можеш ли..!!! Надявам се поне Коктейла да е по избор на потърпевшия:)))
ОтговорИзтриванеСофия не е същата, не само задръстванията - те са част от пейзажа на големите градове, витае някакво напрежение, хората все по-малко се усмихват.
ОтговорИзтриванеА поетичната ми душа търси мир и тишина- като я нахраня ще се върна:)))))
Аз направих това преди 27 години, без да го искам. Сега като съм в София, мисля за Търново. Като съм в търново, мисля за София. Но вече по-малко.
ОтговорИзтриване:))) Любо много ми е познато това чувство! Понякога ми липсва точно това което ме ипрати тук:))) парадоксално нали?
ОтговорИзтриванеНе мисля, че бягство е точната дума. Може да се окаже крачка напред. Ще разбереш след време. Само, че ако очакваш, че хората са по-различни ще бъдеш разочарована.
ОтговорИзтриванеKrizt: Аз не бягам от хората и както и да ти прозвучи, ги обичам, дори и когато са ме наранявали.
ОтговорИзтриванеБягам от "суета и глъч" и то за да се заредя. Тук в малките градчета хората също се борят за оцеляване, но са запазили чистотата на общуването.В малките населени места оцеляването дори е още по трудно и въпреки това се усмихват.
За крачката напред си много прав. Винаги съм била боен човек, но този път се изплаших. Големия град ме изплаши със всичките чудеса който ни се случиха там напоследък.
Извинявай, малко се отнесох:))))
И на мен изгнание в Копривщица ми звчи като изгнанине на Малдивите /второто даже наистина ми се вижда лошо/. И аз искам такова. :-) Ама не би!
ОтговорИзтриванеКопривщица е едно много красиво и спокойно място.Място,от което има нужда всеки човек.В големия град може да намериш всичко,но не и спокойствие и хубава природа.
ОтговорИзтриванеклиматици