Политическа зима

Христо Смирненски


Върху смъртния одър на престъпленията си, покрита презглава с одрипялата
многоцветна завивка на национализма и демокрацията, старата буржоазна блудница
зъзне й тръпне под мразовития лъх на своята политическа зима. От изток до
запад, от полюс до полюс земята е скована от остър финансов и икономически студ
и върху ледовете от замръзнала човешка кръв скъпотията и гладът развихрят своя
смъртоносен валс. С хиляди камшици на безработицата те гонят пред себе си
бездомните и гладни тълпи н шибат, безмилостно шибат посинелите, кървави меса.
А над локвите кръв, над топлите още късове човешко месо се втурват безчислените
гарвански ята на спекулацията и вечно жадното за кръв златно чудовище протяга
пипалата си... Барометърът на валютите предвещава все по-голям студ, все
по-страшни страдания.

И ето: над Париж и Лондон виснат тежки оловни облаци, над Рим ехти снежна
виелица, из безкрайните лесове на Индия, край бреговете на Нил бродят страшни
урагани, буря гърми из Мала Азия, а в Берлин - на север в Берлин - разбунени
вихрушки на изгладнелите тълпи се втурват към складовете и магазините. Сковани
от репарационен лед, зашеметени от постоянни вихрушки, одрипелите рицари на
демократична Германия бледнеят и тракат зъби при вида на всеминутно надигащата
се мрачна сянка на глада. И хвърлят те срещу нея снежни топки, за да прикрият
своята безпомощност и да постоплят собствените си смъртно изстинали членове.
Затова пък срещу гладните тълпи поглеждат черните очи на картечниците, пушките
и танковете.

Австрия, Полша, България и много други млади полудевственици прибират и свиват
посинелите си крака под маркизетните рокли на своята тъничка валюта. Унгария
кърпи с кървави парцалчета старата мантия на Карла - нещастния този Карл, който
не взе нито един урок в новото училище на историята и който, въпреки зимните
студове,не разхлади разгорещената си глава... Но кралете имат глави само за да
слагат върху тях корони и само на гилотината те си спомнят, че главите им са
човешки...

Еднички Швейцария и Америка са постоплени от дебелите шуби на своите франкове и
долари, но по устните им съвсем не грее усмивката на доволството. Първата се
изпотява съвсем не здравословно, а втората щастливка е толкоз сгорещена и
задъхана, че става нужда да се разхлади, като хвърли в океанските води хиляди
тона с храни, стоки и вълна - престъпно средство за продължавание господството
на богатите и жалка надежда, че напластената през войната икономическа мас няма
да стане плячка на жълтокожата и хищна съперница.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Зима! Страшна политическа зима, която сковава всички жили на земята, всички
жизнени сокове и в снежните виелици на която бродят ята от гарвани и глутници
вълци. Зима, която ще накара човечеството по-скоро да поиска огненото слънце на
новата пролет.

Народна армия, г. II, бр. 1 от 10 декември 1921 г. с подпис Хр. Смирненски