Стих, писан преди доста години на заминаване, за приятелите, които избраха пътя на емиграцията. Повечето от тях се устроиха на новите си места и все по-рядко се връщат тук. На някои загубих дирите, а за други пазя само спомени.
Загубеното приятелство винаги боли.
Искам да им припомня този стих, за обичта и вярата ми в тях.
Някъде там в интернет пространството на другия край на кабела - са те.
****
Когато вечерта настъпи
и уморен от работа си в къщи.
Когато със обиди и лишения
приемаш и поредно огорчение.
Когато си без дом и къща
и мислиш само за насъщния.
Когато чашата е твоето спасение.
Когато си накрая на търпението.
Спомни си!
Ти си частица,
единствена и неповторима
и в теб заложен е успеха
или краха на дузина.
Спомни си! -
че там нейде има хора,
които те обичат и те чакат,
и вярвам ще намериш сили,
да извървиш и пътя без остатък.
А някой ден, когато се събудиш
щастлив и с чувство на победа.
Спомни си! -
за всички нас, за тези думи,
за обичта и вярата ми в тебе.
автор: Petia-paty
Няма коментари:
Публикуване на коментар