Философско-отнесени или просто невчесани мисли на една точка
Все ни говорят за глобализация, живеем в глобален свят, но и проблемите ни станаха глобални. Глобално затопляне, глобални кризи, глобални реформи.
Тази глобализация на малкия човек му дойде малко в повече и му звучи като нещо много, ама много голямо и страшно. Къде е той , какво ще стане с него, няма ли да се изгуби в тая глобализация и какво го грее тя, освен че му създава само страхове и проблеми. Заради нея отдавна не яде качествена храна, не пие чиста вода, работи повече и спи по – малко.
Живее в глобален град, с стари обувки се вози в трамвая, сред глобална мърсотия или чака в глобални задръствания.
Изчезнаха малките неща които му даваха щастие. Всички ценни за него неща се загубиха в глобалното пространство.
Не го интересува кой е виновен за глобалната криза, защото се бори за малко пространство.
Той - Човека, малък като точка, изгубен във времето, но пък винаги поставял началото, началото което започва след точка.
Времето е Сфера от множество точки в пространството, които се намират на дадено разстояние от дадена точка.
Ние сме тези точки и населяваме тази сфера сега.
Малки и нищожни като единици, но в състояние да образуваме фигури, а рисуваме само прави форми.
Обединени в малки пространства с близки до нас точки, колкото да нарисуваме права, а тя има начало и край.
Преплетени хилядите прави насичат пространството и изчезват в безкрая, изгубени в нереален чертеж.
Всяка точка си мечтае да нарисува окръжност, за да се върне в началото и да остане безсмъртна, но и всяка точка се изгражда в цялото.
Сама тя е само мъничка точка.
Целия смисъл на нейното съществуване е в каква комбинация ще избере да се слее, за да остане паметна в своя най-велик чертеж, осъзнавайки, че е велика космическа единица, която твори начало поставяйки точката в края.
Petia-paty
Няма коментари:
Публикуване на коментар