Напред!

Go ahead!

Напред! Живота е сраженье!
Напред! И прав всегда ходи!
Напред, макар към поражение!
Ако ще паднеш, прав падни!

Напред! Целта си не забравяй!
Напред, напред, по правий път!
Назад не гледай! Не оставяй
безплодно дните да текат!

Напред! Със труд и ум, и дързост
се вдигат цели планини!
Напред! Тук долу има всяка мъдрост
в таз само думица стои!

Че ще пропаднеш, що ти става?
Не пада вечний идеал!
След тебе друг ще продължава,
щото си вършил и мечтал!

Ще доде друг да доизкара
несвършените ти дела;
без свършек нищо не остава,
без край е само мисълта!

Създавайте и на времето
не гледайте като на враг;
еднъж създаденото нещо
не може да загине пак!

На работа, и без почивка,
без страх и без душевен смут!
Светата божия десница
бди върху человешкий труд!

Напред, о, ратници избрани,
о, първозвани труженици!
Напред, каквото и да стане,
и земний шар да се срути!


Не чакайте всегда сполука,
но в себе вярвайте всегда -
такваз е земната наука!
Напред, бащи! Напред, деца!




Стоян Михайловски




Биографични бележки


Стоян Николов Михайловски (07.01.1856 - 03.08.1927).

Потомък на стар възрожденски високо просветен род. Син на Никола Ст. Михайловски, племенник на Иларион Макариополски. Учи в Търново /1865-68/. Завършва Френския султански лицей "Галата сарай" в Цариград /1872/, където е съученик на К. Величков. Учител в Дойран /1872-74/. През 1875 заминава за Екс-ан-Прованс, Франция, където следва право. След Освобождението /1878/ работи като адвокат и съдия. Член на Свищовския съдебен съвет /1878-79/. Главен редактор /1880/ на в. "Народний глас" /Пловдив/. Началник на отделение в Министерството на външните работи /1880/. Завършва право във Франция през 1883. Главен секретар на Министерството на правосъдието /1883-84/, член на Русенския апелативен съд /1887/. Учител по френски език в Русенската мъжка гимназия /1889/. Извънреден преподавател по френски език в Юридическия /1892-94/ и в Историко-филологическия факултет /1897-99/. Доцент по всеобща лититературна история /1895-99/ във Висшето училище /днес СУ "Климент Охридски"/. Доп. член на БКД /днес БАН/ от 1882, действителен член на БАН от 1898. Председател на Върховния македоно-одрински комитет /1901-03/. Народен представител /1886-87, 1894-96, 1903-08/. Заради статията "Потайностите на българския дворец" /в. "Ден", 1904/, насочена срещу княз Фердинанд I, е осъден условно. През 1905 се оттегля от активна обществена и редакторска дейност. Сътрудничи на "Църковен вестник".