Великден

Вече сме в края на страстната седмица. Времето за пречистване.
В православната църква това е последната седмица преди Великден и се нарича „Страстна седмица”, тоест „Седмицата на страданията”. Думата „страст” в по-стари времена е означавала „мъка, страдание”, след нея идват така наречените „Светли дни”, или дните след Великден.

Един от най-хубавите празници през годината.

Мирис на цветя и на зелено.
Всъщност точно с това се е свързвал празника от древността до днес. Езичниците например са празнували пробуждането на природата и на раждането, а раждането е свързано с болка. Страстната седмица символизира точно това. Всичко в природата се пречиства.
По нашите земи на светлия празник са се връзвали люлки. Тези люлки имали магическо значение и всеки трябвало да се люлее в тях. Младите пеели песни за русалки и вили-самодиви. Децата играели на прескочи кобила из поляните, а родителите им танцували.
На този ден всеки си пожелавал по нещо, трябвало само да си с открито сърце.
В християнската ни традиция, Великден се свързва със смъртта и възкресението на Божия син. Ние не празнуваме смъртта, а възкресението й от нея и всъщност нещата са доста свързани.
Пробуждането на природата, раждането или възкресението, са вечните символи на надеждата.
Възкръсва живота след смъртта, както цветето погребано през зимата надига глава от земята за нов живот, с цялата си любов и надежда, възкръснало за ново начало.
Започва нов цикъл, отново.
Целият този празник е празник на природата и е подчинен изцяло на нея.
Дните около Великден всяка година са различни и се изчисляват още от древността според лунния календар, затова и датите не са едни и същи през годините.
Празникът се насрочва за първата неделя, след първото пълнолуние настъпило след идването на пролетното равноденствие и до ден днешен е така. Оставям настрана православните и католическите календари да си спорят кой е по прав в техните разминавания. Ние сме подчинени единствено и само на природните цикли.

На този ден на трапезата слагаме червени яйца. Именно яйцето символизира цялата тази надежда - то ражда живот. Трябва му само топлината на майчина гръд. Багрите са му от цвета на земята.

Мирис на цвят и зелено, на топли козунаци, песен на птици, зелена салата, червени яйца, свещи, църковни песни и много, много надежда. Животните излизат на повърхноста. Птиците запяват с пълен глас. Земята се обагря с цветове. Велик ден!
Пробуждане и Възкресение.

Пак имаме своя шанс да чуем зова на природата.
Само се огледай и повярвай! Възкресение е!


Весели и красиви празници ви пожелавам!

П.Данаилова