Забравих вече думите с които,
за първи път при теб се отзовах.
Забравих стъпките ни под липите,
и полунощния ми, нощен страх.
Забравих даже времето, което
тежи над лист с недописан стих.
Забравих ударите на сърцето,
с които те повиках и открих.
Забравих, колко те обичам
и те превърнах в навик стар.
По цели нощи как се вричах,
да не потъна в забрава аз.
Забравих, (а пък беше вчера),
че винаги била съм само с теб,
че ще те обичам до забрава,
(беше вчера),
днес ти забрави че си с мен.
Всеки път, когато чета лириката ти, искам да ти напиша нещо и оставам безмълвна.
ОтговорИзтриванеТози стих ме попари -буквално.
Ако забравя вчера, днес вече се оказва късно.Няма да пропусна днес.
Размисли ме и ме развълнува.
с обич - Катето
И мен ме докосна силно, paty!
ОтговорИзтриванеВ последната строфа усещам силата на Любовта. Това е най-важното, защото ако изгубиш Любовта - то тогава болката е по-голяма!
Радвам се, че сте тук момичета!
ОтговорИзтриванеПрегръщам ви и двете!
свиква се с любовта. тя си е като въздуха - колко от нас се замислят че дишат?
ОтговорИзтриванеИ аз , за любовта.
ОтговорИзтриванеНо днес не са като вчера, нали.
Аз се заканих, и то стана.
Благодаря ти !
Недоизписан стих- извинявай!
ОтговорИзтриванеEla, наистина се свиква с любовта, но без нея не можем да свикнем, винаги е празно.
ОтговорИзтриванеЛюбо,
Не се извинявай, няма за какво, допиши стиха, утре чувствата може да са различни:))