Вчера

Забравих вече думите с които,
за първи път при теб се отзовах.
Забравих стъпките ни под липите,
и полунощния ми, нощен страх.

Забравих даже времето, което
тежи над лист с недописан стих.
Забравих ударите на сърцето,
с които те повиках и открих.

Забравих, колко те обичам
и те превърнах в навик стар.
По цели нощи как се вричах,
да не потъна в забрава аз.

Забравих, (а пък беше вчера),
че винаги била съм само с теб,
че ще те обичам до забрава,
(беше вчера),
днес ти забрави че си с мен.

7 коментара:

  1. Всеки път, когато чета лириката ти, искам да ти напиша нещо и оставам безмълвна.
    Този стих ме попари -буквално.
    Ако забравя вчера, днес вече се оказва късно.Няма да пропусна днес.
    Размисли ме и ме развълнува.

    с обич - Катето

    ОтговорИзтриване
  2. И мен ме докосна силно, paty!
    В последната строфа усещам силата на Любовта. Това е най-важното, защото ако изгубиш Любовта - то тогава болката е по-голяма!

    ОтговорИзтриване
  3. Радвам се, че сте тук момичета!
    Прегръщам ви и двете!

    ОтговорИзтриване
  4. свиква се с любовта. тя си е като въздуха - колко от нас се замислят че дишат?

    ОтговорИзтриване
  5. И аз , за любовта.
    Но днес не са като вчера, нали.
    Аз се заканих, и то стана.
    Благодаря ти !

    ОтговорИзтриване
  6. Ela, наистина се свиква с любовта, но без нея не можем да свикнем, винаги е празно.


    Любо,
    Не се извинявай, няма за какво, допиши стиха, утре чувствата може да са различни:))

    ОтговорИзтриване