Летен спомен

Самотен бар в близко кафене.
Празна чаша пурата догаря.
Сън с оттенък на червен сатен.
Спомен за отминало лято пари.

„Барман, дай ми питие!
Последно! Искам да забравя!"
Тази нощ в самотно кафене,
мислите ти в пожар изгарят.

На пряка от дома до теб,
живее тя в рокля от сатен,
красивия кошмар на твоят сън,
греховно пази спомена за теб.

Сърцето й разкъсано на две,
желае теб, на друг се врича.
Тръпнещ блян от летен ден,
всяка нощ на болка я обрича.

Самотен бар и празна чаша.
Скитащ странник из града.
Един прозорец още свети.
Летен ден замръзва в студа.

Едно момче, едно момиче
жадно търсят се в дъжда.
Ангелите се венчават в дните,
грешните споделя ги ноща.