Страх

Страха наднича през стъклото...
В очите ужаса надава рев...
Стотици удари брои сърцето...
В теб пулсира всеки нерв...
Тяло в паника се вледенява...
Всяка мисъл служи на страха...
Нещо в гърлото те задушава...
ти потъваш, спира ти дъха...



Страха е болката на дните
и ужаса надникнал у дома.
Куража сложил на везните,
изгубил силата на смелостта.

Смелостта страха ни разпознава.
(куража не е липсата на страх),
той ужаса ни заслужава,
за да стане неговия страж.

Няма коментари:

Публикуване на коментар