Гост

Влезе в стаята ми без излишни думи.
Намести се в затоплено от друг кресло.
Разказа ми и колко ме обичаш
и колко хубаво с мене би било.
Повярвах!
Сред приятели останала сама,
след огъня замръзнала от студ,
след радостта извикала от болка,
повярвах в теб, не търсех друг.
И гостите си стари аз прогоних,
а теб обгърнах в топлина.
От надежда, от доверие
постеля ти направих,
за да мога в нея да се потопя.
Повярвах!
В теб, в любовта ти.
Нищо, че дойде като неканен гост,
приех те в своите обятия,
вярвайки, че всичко е любов.

Пламъка в камината угасва.
Не, няма никакви сълзи!
Не мога аз дори да плача.
Дали ще може да ме заболи.
След теб ще дойде самотата,
отново това което е било.
Чувам хлопването на вратата.
Оставам аз и старото кресло.

1991 год

4 коментара:

  1. 91-значи. Тогава си била доста млада, че дори малка.
    Много добре! Хубави празници!

    ОтговорИзтриване
  2. Бях млада и наивна - същата каквато съм и днес:)))))
    Времето е илюзия.
    Изрових тези стари спомени, за да си припомня, че побелявам без да поумнявам:)))

    Хубави празници и от мен!

    ОтговорИзтриване
  3. Хубаво е,че пазиш спомените.Добри или лоши, те са част от нас. Историята се повтаря вечно, но никой не си вади поука от нея.Продължаваме да се надяваме и да грешим.

    ОтговорИзтриване
  4. Препъваме се, падаме, ставаме, но не сменяме пътечката:)))
    И днес продължавам наивно да вярвам, че всичко може да бъде съшито единствено и само с любов.
    Историята като такава, наистина е вечна.
    Въпросите които си задавах тогава, са същите и днес. Не съм сигурна, че искам да намеря отговорите. Търсенето им е по-романтично:))))

    ОтговорИзтриване