На прага

На прага погледи през рамо,
(след разговора нищо не остана).
Парченца лед във чаша вино,
спотаени мисли във гореща рана.

Сега различни сме – несподелени,
с разхвърляни остатъци в доверие,
закърпени и с мисли наредени,
(примка стяга със въже съмнения.)

Проплакват спотаени чувства,
избягала сълза се вледенява,
от пазва рони стон въздишка,
(сърце от камък днес ми трябва).

Да сме предишните е вече късно,
(пъзел от любов не се сглобява),
а за да започнеме на чисто,
ни трябва мъничко раздяла.

Petia-paty

3 коментара:

  1. Петя, думите могат не само да убият но и да причинят зло, по-лошо и от смъртта. Да живееш в съмнение? Да оставиш любимият в съмнение? Любовта между двама е подарък от Бога. Съзнаваш ли божественият й произход? Можеш ли да не внимаваш с думите? Не раздяла е нужна а липса на каквото и да било осъждане. Бих искала да напиша с огромни букви -
    За любимия мисли или добро или нищо! Колко по леко би било след това!!!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Ела, сигурно принципно си права, но човек преминава през грешни избори. Няма човек, според мен, който не се е сблъскал с неподходящ партньор. Това се случва толкона често, че не считам, че винаги партньорствата са избрани от Бог.
    На мен много ми хареса начина, Петя, по който си изразила това търсене, тези чувства, които си изпитала.
    А житейското мъдрост ще дойде след опознаване на себе си и хората.
    И аз съм писала подобни стихове - ще ги споделя някой ден с вас.

    ОтговорИзтриване
  3. Поезията е космическото слово на душата.
    Тя изважда на повърхността спотаени чувства и мисли -
    задавения вик на сърцето. Не всичко в живота е цветя и рози. Ние всички преминаваме през своите болки и съмнения, невъзможни срещи и възможни разочарования. Този стих е писан в такъв период. И ми е скъп именно за това, че помни болката. Всичко е минало, а малката раздяла ни накара да осъзнаем какво искаме и от какво наистина се нуждаем. Тя беше лекарство, не край.
    Когато боли и думите са силни.:}
    Човека познава цялата палитра от чувства, ние сме изтъкани от тях, не бих ги отричала или скрила.
    Мога само да ги споделя.:))
    Може би някой в този момент преживява същото. Искам да знае, че не е сам, не само в любовта си, но и в болката си.

    ОтговорИзтриване