Безмълвно

Безмълвна нощ в прегръдка тиха,
на всеотдайна обич ни обрича.
Заспали чувства, нощта е будна,
звездите често името ти сричат.

Догарям в образа на споделена жажда
и търся себе си в огледало от стената.
Нима съм аз в разкривената ти сянка,
или в ежедневието ти днес се вдлъбнах?

Нима си ти в новата си дреха,
прикрила наранената ти гордост?
Захвърлил овехтелите доспехи,
които кърпеше с нишки честност.

Нима съм аз в натруфената рокля,
с тонове червило по душата?
Парчета плат прикриват голотата,
на длани които само тебе търсят.

Безмълвно сричам заклинание за вяра.
Безмълвно вярвам, че с любов се оцелява.
Разпилените ни чувства се привличат,
като сатен парчета от образа на огледало.

Като сълзата паднала от теб с моя образ,
през радостта на сбъдната молитва.
Облечени в скъпи дрехи на самотност,
обречени до края да се търсят и обичат.

С обич вплетени са часовете светли,
в съмнения убита е неизживяна радост.
Времето се мери с ударите на сърцето,
белязани с любов годините броят се.

Petia- paty

13 коментара:

  1. Времето през което те нямаше из блогсферата, изглежда ти се отразило доста добре. Много хубаво стихотворение. Добре дошла отново:))

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти! Реалността ме погълна и ме връхлетя със задачи.:))

    ОтговорИзтриване