Измежду полските треви
Блестеше, в нощните тъми,
Една светулка лъчезарна . . .
(С това си качество, уви! и тя е тъй злощастна
Кат другите светители на нашата земица!)
Внезапно, бухалът, врагът на всички светлини,
Най-грозната, най-злостната и най-коварна птица,
Подгони светлата мушица
И най-подир я улови . . .
- Какво ти сторих? . .
- Ти ми пречиш! Умри! . .
- Че как ти преча ? ..
- Светиш!. .
Стоян Михайловски
Няма коментари:
Публикуване на коментар