Минали през ада на страха, на болката, на самотата, трансформирали ги в зрялост и мъдрост, поучили се от грешките на невежеството си, обичани и обичащи, нека словото ни говори вместо нас:
Песента на сезона
Есенно
Сълзи се стичат по стъклата.
Завива двора листопад.
Притихна песента в гората.
Вятъра донесе хлад.
Красива есенна палитра.
В ръката на велик творец.
С златни багри ни засипва.
Изплита лятото венец.
Рекичка бърза към морето.
Поточе търси своята река.
Заспива коренче на цвете.
Любов рисува есента.
Зрялост, мъдрост , спокойствие и уют. Любов по време на тъга. - Есен
Зимно
Падна бялото на двора,
сняг засипа есенни листа,
клоните увиснаха в умора,
изрисуваха стъклата на цветя.
Плачещи са снежните конфети,
капещи върху гореща длан
и попива бялото, в сърцето свети
с усещането за божествен план.
Мъничка снежинка пада
неповторима, в чиста красота,
с формите на нежно цвете.
Зимата рисува пролетта.
Бяло, светло, огън, топлина, зачеване, утроба - Зима
.......petia-paty
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
расиво тъжна , многоцветна есен...
ОтговорИзтриванеСъс богати,тежки дарове отрупана.
КПонесла на лятото любовната песен
и спокойствието на щастливо любена...
Съзирам я в пожълтели листа,
в тихия ромон на горски води.
Притихнала в есенни цветя,
в задрямали поляни и гори.
Слънцето хвърля златни пожари
Сбогува се с лятото и есента.
Долита от далече звън на китари,
каква свещенна, проста красота!
Великолепните ти стихове ме провокираха,седнала пред копютъра да те поздравя със току-що измислен стих!Браво!!!
Много ти благодаря, с прекрасен отговор, дорисува картината, благодаря ти.
ОтговорИзтриване