“Мислех, че когато ти самият си Стихотворение, не е възможно да пишеш Стихотворения, но сега разбирам Грешката.
Емили Дикинсън

Басня за бухала и змията

(чуто в думи, преразказано в рими)

Стар бухал от векове в гората пази
знанието с натрупаната мъдрост,
в беда ли си, или пък си загазил,
съвет от него всеки ще потърси.

Змията – на гората обитател,
решила до мъдростта да се допита,
самотница си търсела приятел,
но всеки бягал щом я зърне.

Допълзяла тя до бухала - змията
и рекла му: ”Какво да правя,
аз искам по- добра да стана,
с приятел да се сдобия само?”

Изслушал бухала триадата на самотата,
и съвета, някак си от себе си изскочил:
„Не хапи и ще се сдобиеш със приятел,
отровата смениш ли с добротата.”


„Ще съм добра!” – обещала си змията,
и хукнала приятели да търси, да разкаже,
как сдобила се с нова мъдрост,
по-благородна и от бухала е даже.

Минало се време и не щеш ли- по земята
бухала видял змията да се влачи,
още по самотна от тогаз - горката,
раздърпана, натирена - чак плаче.

„Какво се случи, та така линееш?”-
учудил се най-мъдрият в гората.
А тя едва продумала му - даже,
не можеш да я разпознаеш .

„Ти каза ми да спра да хапя
и аз в съвета ти се вслушах ,
но всеки ме обижда - даже,
рита, хапе – нима това заслужих?”

Поклатил бухала главата недоволно,
провикнал се високо в тишината:
„Аз казах - да не хапеш -много си отровна,
а ти забравила си и да съскаш само.”

*******
Поуката от тази басня учи:
от враговете знаем да се пазим,
но как да се опазим от приятел
и бухала не може да ти каже.

преразказано от Petia-paty

4 коментара:

  1. Вашата басня ми напомни за великата басня на Стоян Михайловски "Орел и охлюв". Както знаем, там е осмято съвсем осъзнатото нагаждачество, "лазенето" като човешки недостатък, с който се драпа до върха. Тук пък са иронизирани "приятелите" - а стихнеш ли върха, само такива те очакат там. Та намерих връзка между двете басни, макар и косвена.
    Поздрав!

    ОтговорИзтриване
  2. :)))
    Харесвам басните на Михайловски, благодаря ти за сравнението.
    Отдаването в любовта и приятелството ни обезоражава и несъмнено сме по уязвими, мисля, че в това е смисъла. За мен тази басня повдига въпроси, докъде са границите на оголването пред другите и не трябва ли да си оставим защита.

    ОтговорИзтриване
  3. "Боже, опази ме от приятелите,от враговете аз ще се опазя сам."
    Не знам кой го е казал ,но донякъде е вярно. Само,че ако приятелите са истински, няма нужда и да съскаш:)))

    ОтговорИзтриване
  4. И най-големият светец не е Богу драг.
    Така че, нека запазим малко и отрова, понякога ще ни предпазва от " доброжелатели."
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване