ПОСЛАНИЯТА НА МАИТЕ

Отдавна ме вълнуват древните цивилизации и посланията им стигнали до наши дни. Оттам преди години се появи и интереса ми към астрологията. Може би и защото от малка съм отправила взор към звездите. Търся отговорите в необятното. За себе си вече съм установила, че планетите ни влият, че сме подвластни на техните цикли и колкото и да го отричаме ние следваме тези цикли съзнателно или не. Може ли някой в днешни дни да отрече влиянието на Луната и Слънцето върху живота ни? Защо да отричаме тогава, че останалите планети не оказват също толкова важно влияние върху нас?
Но темата ми днес е културата, знанията и прозренията на най-древната цивилизация – тази на маите. Които също като мен са отправили взор към звездите, изпращайки ни своите предупреждения и послания днес в края на една епоха, според техния календар.
Всички знаем, че маиския календар свършва в края на 2012 година. Какво е посланието – края на света или края на една епоха и поставянето на нова такава? Тревожно предупреждение или надежда?
Седемте предсказания на маите са основани върху разположението на планетите и галактически цикли. Послание за промените които настъпват в нас в годините които живеем. Новата ера на съзнанието или както те я наричат ерата на жената, на майката, ерата на чувствителността. Не, не съм предубедена, затова, че съм жена. Информацията на която се базирам е в заимствана от документални филми и книги по темата.
Живеем в динамични времена или както маите са го нарекли - "време на безвремие".
Посланията на маите са базирани върху техните научни и религиозни изследвания върху функционирането на Вселената.
Според тях космическите процеси са циклични и никога не се променят. Това, което се променя, е човешкото съзнание и то винаги се намира в процес на самоусъвършенстване. Края на 2012 година всъщност е края на страха.
Нашият свят е основан върху омраза и материализъм. Всички сме засегнати от войните - война за петрол, война заради мир, както и замърсяването на околната среда взима застрашителни размери. Грубо опустошаваме природните ресурси, водата, замърсяваме въздуха. Климатът се променя, температурите се повишават. Ние живеем вече в собствения си апокалипсис и природата трудно ни търпи. Бедността, генерирана от икономическия хаос, се чувства в почти всички държави. Всички търсим отговори и сигурен път за времето, в което живеем. Време в което трябва да реализираме промените в съзнанието си, според пророчествата на маите, това време е сега и е започнало от 1999 година след слънчевото затъмнение от август същата година.
Време е да се отклоним от пътя на самоунищожение, по който напредваме и да се интегрираме с всичко съществуващо. Много религии са създали предсказания относно това.
Маите са наричали нашето Слънце "Кинич-Ахау". Според тях то е живо и дишащо и в точно определено време се синхронизира с огромния организъм, в който живее. Получавайки лъчи от светлина от центъра на Галактиката, то започва да свети по-интензивно, предизвиквайки върху повърхността си това, което учените наричат слънчеви изригвания и промени в магнитното поле.
Дали света ще завърши в събота, на 22-ри декември, 2012 г, когато свършва маиския календар - аз не зная това. Но до този ден, според маите, човечеството трябва да избере - да изчезне като мислещ вид, заплашващ да разруши планетата си, или да еволюира към хармонично интегриране с цялата Вселена. Разбирайки, че всичко е живо и съзнателно, че сме част от това всичко и че можем да съществуваме в една Нова ера на светлината.Оставили са ни напътствия, така че всеки от нас индивидуално да спомогне за навлизането на човечеството в Галактическото зазоряване, в една нова ера, в която няма да има хаос и разрушения. Края на тази епоха те наричат края на страха. Епоха, в която цялото човечество със съзнателното решение на всеки от нас, реши да се промени, да елиминира страха и липсата на уважение във всичките ни отношения.

Аз вярвам, че тези послания могат да бъдат чути в днешни дни.

Сигурно знаете този сайта: http://www.kolibka.com . От там можете да си изтеглите научно популярни филми на всяка тематика. Има и документални филми по темата. Моето любопитство ме накара да изгледам вече част от тях и след това бях провокирана да напиша този пост. Всички сме родени Слънца, от взрива на пустотата.

Родих се Слънце в слънчев ден,
със капки дъжд в очите посадени.
Във тяло - като пронизващ нож,
ме буди спомен за летене.

Мигрирала съм тук от вечността
със чезнещ поглед по безкрая,
със прашни улици закътани в душа,
забравила, че е безсмъртна в края.

Родих се слънце, утро да създавам,
да творя живот от светлина,
и топло в тъмно да раздавам,
когато се превръщам в Луна.

Родих се, за да стана и Венера,
вечерница във нечии очи.
Недостижима, обич да раздавам,
със разпилени от мечти коси.

Родена от взрива на пустотата,
в мен живее и мрак и светлина.
Целуната от вечността на прага,
преди да сляза в долната земя.

За живота - по Маркес

Ако Бог ми дари парченце живот
Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла и ми подари парченце живот, може би няма да кажа всичко, за което си мисля сега…
Ще оценявам нещата не по стойността им, а по съдържанието.
Ще мечтая много. Ще спя съвсем малко, защото едно затваряне на очите отнема светлината за 60 секунди.
Ще бягам, щом другите чакат.
Ще слушам, щом другите говорят. И ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед. Ако Бог ми даде парченце живот…
Ще нарисувам една картина. С цветовете на Ван Гог, с поезията на Бенедети, с песните на Серат. Тя ще е като серенада, възпяваща луната. С моите сълзи ще полея розите в градината, за да усетя болка от бодлите им и нежност от листенцата.
Ако Бог ми подари парченце живот… На всички хора ще им кажа, че винаги съм ги обичал.
Мъжете ще ги сгълча, че са глупаци, ако не искат да се влюбят, защото били стари.
На старците ще обясня, че смъртта не идва със старостта, а със забравата.
На децата ще им дам крила, но ще ги оставя сами да се научат да летят.
А на жените… ще им призная, че цял живот съм ги обожавал.
Ако Бог ми подари парченце живот…
Ще се обличам съвсем простичко, ще легна на слънце и ще разголя не само тялото, но и душата си. И цялата си злоба ще я извадя върху късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето. Научих твърде много от вас, хората до мен. Разбрах, че всеки иска да живее на върха на планината, без да си дава сметка, че щастието е по пътя към върха. Усетих, че за да помогнеш на другия, когато е в беда трябва да го гледаш от долу нагоре, а не обратното. Научих толкова много от вас, хората до мен. Но всичко ще потъне в забрава и ще погине, когато ме затворите в куфара… Тогава аз наистина ще започна да умирам. Приятели, дано не ви тежа като верига! Не чакам отговор от вас. Не ми пишете! Не ме търсете! Искам само да чуете сега словата ми. И да почувствате, че нещо се променя.


8 октомври 2000 г. Габриел Гарсия Маркес


за Любовта:


Обичам те, не затова какъв си ти, а за това какъв съм аз, когато съм до теб.

Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този който заслужава това, никога няма да те разплаче.

Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце.

Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти.

Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой.

Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, ... откъде да знаеш, може някой в тоз момент да се влюби в нея.

За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят.

Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него..

Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш на ясно със себе си.

Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило.

Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но, за всеки случай, трябва да продължиш да вярваш в хората.

Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти.

Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш.


Габриел Гарсия Маркес

Съдба

Къде е границата между свободната воля и съдбата? Има ли такава? Не я ли създаваме ние и ако е така докъде е свободната ни воля да я променим?
Често се изправяме пред някакъв избор и често именно такъв избор може да промени пътя ни, но променения път ни променя и нас и нагласите ни.
Кое е съдбата тогава нашият избор, ръководейки се от свободната ни воля или стечението на обстоятелства, които те насочват в определената посока..
Ние сме прашинка от вселената. Въпроса е контролирана прашинка или свободен заряд? Ще ми се да сме и двете. Някой да е поставил рамката, а в нея ние да си витаем като свободен електрон и на воля и да си вършим щуротиите.

Къде сме ние и бъдещето ни във всичката тая безкрайна и всепроменяща се бъркотия?
Може би отговора се крие в избора който "съществува" в нас от самото ни начало, та чак до края независимо дали е съзнателен или несъзнателен. Ние винаги имаме право на избор и може би в това се заключава свободната ни воля. Съдбата това сме ние предизвесена от нашите грешки, успехи или неуспехи със способността си да се обичаме.




Случайно в не случайности живея.
Mоже би случайно, често и греша.
Колко срещи са наистина случайни,
щом остават ми за дълго в мисълта?

И сигурно случайно ми е орисия,
и аз случайно го превърнах в съдба.
Смисъл в случайностите все намирам,
а плановете си започвам с „Ако”.

Съдба ли си, или това е орисия?
Довършвам недовършени дела.
От дъното горчилка ще изпия,
ще моля и пак ще благословя!

С обич ще ти дам разплата,
ако случайно ти си ми съдба.
С песен ще убивам самотата,
ако не мога с друго да я заменя.

Надежда ще открия в случайна среща
и ще я прегърна като вечен кръст.
Ще те извървя с вятъра насрещен,
преди да се превърна в пръст.

Ще те обикна - грозна и нещастна,
че ти съдба, си ми единствена сега,
събирана от грешки не случайни.
Случайно ли ориса ме така?


Петя-Paty

Буря

Животът ми бе някак подреден,
умерен в своята цикличност,
след буря следва слънчев ден,
с любов се ражда и успешност.

Пътят ми бе някак предвидим
(нали добро с добро се връща)
И чувстваш се непобедим,
щом свети топлината в къщи.

Има бури силни, цели урагани,
за който чувала съм от преди.
И мислех, острова ми ще подмине,
(нали на никого не навредих).

***

Небето ниско се снижава.
Затишие и пълен мрак.
Само миг и нищо не остава.
Отломки. Дъжд и прах.

****

В отломките намерих цвете.
Дъжда изми от мен страха.
Вятъра донесе ми утеха.
Някой нарисува ми дъга.

Завръщам се по чиста, бяла
и светло е небето в мен.
Вече знам, че бурите каляват,
че в тъмното се ражда ден.

В Отговор на "Бурята" на Jackie с усещане за Вечност:))

Петя-Paty

Bob Dylon /Blowin' in the wind/

Любима музика, любим текст, нещо ми е музикално напоследък.
Може би, защото пак вали, или може би, защото отговора се носи с вятъра и звук на китара.


Don Kihot /Тангра/

Блян

Бленувам вечер по звездите.
Денем храня се със светлина.
Потъват в синьото очите
и къпя се със утринна роса.


В мен живее цялата вселена,
очите ми са звездното небе,
сърцето ми е слънчева система,
духът ми – необятното море.

По друма боса все се скитам
с вързоп на рамо нося любовта,
без уговорки я раздавам и не питам,
кръст ми е стократно да я умножа.