Нарисувани мигове

Отрони от дните ми поредния миг
и падна в листата на минали спомени.
В сълза се превръща росата с вик,
любовта съблича душата ми.

Ела, притай се! Чуй тишината!
Тя отеква в стените на нашият страх.
Две букви вдълбани в стената,
и спомен от минало в далечният смях.

Ела, прегърни ме! Открий ме в безкрая!
с всеки миг аз правя крачка към теб.
Днес минало с цветни черти ще чертая
утре в него ще бъдем двамата с теб.

Измислих те днес в тази реалност
и теб нарисувах на двора до мен.
Поръсил паважа с прашец всеотдайност,
вселената търси за мен само теб.

Тъгувам по минало изтекло в спомени,
а винаги имам само сега,
да посипя земята с отронени мигове,
в килим от любов за твоята душа.


2011, май
Petia-paty