Пазител на храма

Смисъла на живота за всеки е различен,
и все пак за всички ни има само един
и той е в това да му се посветиш и да го изживееш.
А как – това вече е индивидуален избор.

Пеперудите не се опитват да станат дървета,
те знаят как да летят.



Пазител на храма

На прага приседнала сянка,
познат силует от минали дни,
в раздърпана дреха, в очакване,
уморена на входа ми бди.
Как си, икона на прага?
В тъмнината едва те познах.
Ти светиня, пазител на прага,
лицето едва разпознах.
Да приседна за малко до тебе,
днес се чувствам така уморен,
сред битки, обиди съмнения,
пак опазила ангела в мен.
Труден път извървяхме с тебе.
Колко пъти преминах през теб,
без да чуя гласът ти – съмнение,
без да търся от тебе съвет.
Ти пазителю, светиня на храма,
многолика във всяка душа,
пренебрегвана, често в съмнения,
пред прага ни с лека тъга,
очакваш опора и носиш покой .
Ти любов,
влез в храма,
до края с мен остани.
Без теб аз съм бледата сянка,
която на прага на храма стой.

Petia-Paty

Вместо дреха

Навличам вместо дрехи броня,
закърпих всичките усмивки.
Научих с вината да не споря,
да не раздавам никому целувки.

Суетата ми износва стари дрехи,
по гърба ми тлее удар от камшик.
В зародиш се убива днес утеха,
за липсата й пагубно мълчим.

Сърцето оковах в нетърсени неволи,
на входа му залостих катинар.
Обикнах новите си, стари брони,
съвестта си сложих на кантар.

Сълзите омагьосах в камък.
Очите си гримирах в лъжи.
Грубостта ми не е недостатък,
в бронята смирено си лежи.

Пременена в жалката си дреха,
чанта пълна с хапчета за сън.
Обрулена. Скована. Осакатена.
Стотици като мен са там, отвън.

Отварям гардероба за утеха,
на закачалка любовта виси.
Взимам ножа,бронята ще срежа.
Искам само да ме заболи.

Петя-Paty

Родих се Слънце

Родих се Слънце в слънчев ден,
с капки дъжд в очите посадени.
В тяло - като пронизващ нож,
ме буди спомен за летене.

Мигрирала съм тук от вечността
с чезнещ поглед по безкрая,
с прашни улици закътани в душа,
забравила, че е безсмъртна в края.

Родих се Слънце, утро да създавам,
да творя живот от светлина
и топло в тъмно да раздавам,
когато се превръщам в Луна.

Родих се, за да стана и Венера,
вечерница във нечии очи.
Недостижима, обич да раздавам,
с разпилени от мечти коси.

Родена от взрива на пустотата,
в мен живее мрак и светлина.
Целуната от вечността на прага,
преди да сляза в долната земя.
Petia-Paty



"Любовта е създала всички организми, всички същества, Тя е родила слънцата.
Човек като частица от единството в света е потопен в любовта.
Когато говорим за божествена мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на мъдростта.
Знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на знанието, неизброими са прозорците на светлината."
П. Дънов