Отрони от дните ми поредния миг
и падна в листата на минали спомени.
В сълза се превръща росата с вик,
любовта съблича душата ми.
Ела, притай се! Чуй тишината!
Тя отеква в стените на нашият страх.
Две букви вдълбани в стената,
и спомен от минало в далечният смях.
Ела, прегърни ме! Открий ме в безкрая!
с всеки миг аз правя крачка към теб.
Днес минало с цветни черти ще чертая
утре в него ще бъдем двамата с теб.
Измислих те днес в тази реалност
и теб нарисувах на двора до мен.
Поръсил паважа с прашец всеотдайност,
вселената търси за мен само теб.
Тъгувам по минало изтекло в спомени,
а винаги имам само сега,
да посипя земята с отронени мигове,
в килим от любов за твоята душа.
2011, май
Petia-paty
много хубаво написано и казано, хубаво пишеш, продължавай така, поздрави
ОтговорИзтриванеМного ми хареса... Браво!
ОтговорИзтриванекухни по поръчка
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриванеСупер е!
ОтговорИзтриванеИгри
Много хубаво написано,смислен и изпълнен с чувства.Игри
ОтговорИзтриванеМного е хубаво.
ОтговорИзтриванеСалати
Страхотно е!
ОтговорИзтриванесериали
Много нежно стихотворение!
ОтговорИзтриванеДетективски услуги
"вселената търси за мен само теб.", "да посипя земята с отронени мигове,в килим от любов за твоята душа.", "любовта съблича душата ми." - Пклон за поемата!!! Невероятна е! Не просто дакосна сърцето ми, а направо влезе в душата ми. Толкова нежна, романтична и чувствена творба не съм чела никога!
ОтговорИзтриване