На разсъмване

Денят ми се събужда в знойно лято,
с песента на нежна чучулига свири,
наднича слънце, вика през стъклото,
утрото ме гали, със лъчи намига.

На разсъмване в теб щом разпозная,
багрите окъпали със цветове земята,
отново, и отново - ще си пожелая,
със светъл миг денят ми да заспива.

Нощта посрещам с празнична умора,
че ще дочакам утрото на нежно рамо,
натежала от надежда, да се облегна
на любовта, събудила ме в зори отрано.

Стрелката на часовник от стената спира,
звездите в нощ рисуват цветна пролет,
времето с очаквана разплата ни напира,
с прекрасна песен да изпълня своя полет.

В деня се раждам, за нощите копнея,
със всеки миг по мъничко умирам,
но отново, и отново ще си пожелая,
на разсъмване, с очите обич да събирам.



Petia-paty

Предай нататък

Разкажи за себе си!

Приех подадена щафета, да разкажа за себе си, за което благодаря на izibell и за милите й думи.

Да напиша седем неща за себе си ще ми бъде трудно, а да се опиша едва ли ще мога.
Всъщност цялата аз съм в стиховете си. Там съм се опитала да се разкажа, такава каквато съм, чувствайки всеки миг. Един обикновен земен човек с всичките му чувства, копнежи и страсти. Вечно в безвремие.
Отплесвам се лесно във всякакви посока, разсеяна и заблеяна, което между впрочем се оказва типична черта на вече няколко блогърки :)
А „мислите ми непрестанно скитат по някакви отвъдни брегове” и после реалността ме стряска и връща обратно.

Та за реалността.

Мислех си, че съм силна, че нищо не може да ме срине и се сринах и то така, че ми трябваше много повече усилия да се изправя, от колкото на тези дето се сриваха около мен постоянно.

Мислех си, че съм смела и от нищо не се плаша, когато срещнах онези неподозирани малки страхове, които те дебнат от тъмните кътчета на душата ти и трябваше да разбера, че всъщност цялата съм изтъкана от страх.

Мислех си, че не мога да бъда отмъстителна, когато се наложи цялото ми същество да крещи за мъст.

Мислех си, че съм позитивен човек, когато осъзнах, че това е илюзия, щом толкова често се налага да плача.

Мислех си, че на мен няма да ми се случи никога и се случи точно на мен.

Мислех си, че съм толерантен и спокоен човек, когато се чух да крещя в очите на непознат.

Мислех си, че постигнах мечтата си, когато осъзнах, че мечтите наистина си струва да си останат такива.

Имаше време в което си мислех, че никога повече няма да обичам отново и тогава срещнах един човек, който ми показа колко нищожно е всичко останало.

Всъщност единственото нещо за което не бях се замислила е коя съм аз, а не какво мисля че съм.

И трябваше да започна всичко отначало. Трябваше да осъзная какви са нещата които наистина искам, желая и ме правят щастлива. Оказаха се едни малки неща, толкова лесно достъпни и само на една ръка разстояние, които винаги са си били там, но не е имало кой да ги зърне.
А си мислех, че съм щастлива...

Ето защо ми е трудно да разкажа за себе си. И днес продължавам да се изненадвам и да откривам неподозирани черти в характера си. Някой ще каже, че се развивам, но аз знам, че докрай ще се търся.

*************************************************

Предавам щафетата: "Разкажи за себе си" на:
Нямам идея
Блогът на Чарли
inamayi
hinkoff
rariart
Liviq