Плаха свобода

С тихи, с плахи стъпки
влиза в мен желана свобода,
без страх подхранван от очакване,
че отново ще ме връхлети беда.

Светлината влиза във душата ми
с малки крачки се издигам аз.
И колко жалко, колко жалко,
че себе си едва сега познах.

Закътани на тайно място,
аз носих всички страхове
и колко жалко, колко жалко,
във времето командваха ме те.

Забравих себе си да заобичам,
възпитаха ме чужди грехове,
светът на Ада заприлича,
а покрай мен живота си тече.

С тихи, с плахи стъпки
прохожда новото ми Аз.
Градина от ухание разцъфва
душата е ефир без страх.

И колко жалко, колко жалко,
че нямах всички сетива,
да видя колко е прекрасно
да си свободен от страха.

Petia- paty

-----
„...Някой е казал погрижи се за минутите ,часовете ще се погрижат сами за себе си.
Ако всяка минута е нещастна, как тогава биха били часовете и дните удовлетворени.
Има състояния на ума, които са напълно вредни за ума, като омраза, възмущение, злоба, заядлива ревност, вманиачено желание, арогантност. Всички те те карат да се чувстваш нещастен и също така те карат да говориш по начин предизвикващ страдание около теб. Това е губеща ситуация и за двете страни. Това се свежда до много егоцентрично чувство за собствената ни важност. Трупане на всичко за себе си, опитвайки се да изградиш себично щастие, понякога дори във вреда на другите.

Из лекция на будиския учител Матьо Рикард,
"Change your Mind Change your Brain"

---