Носталгично

През пръсти се изниза младостта ми
и сякаш вчера бях мъничко дете,
и тичах по зелените поляни,
закичена с венец от полски цветове.

Устните ми имат вкус на първата целувка.
Върху скрин лежи раздърпано любимото мече.
И сякаш вчера беше първата ми среща,
първите ми сълзи по първото момче.

Бързо се изниза младостта ни,
влюбихме се на по двадесет и две.
Топлината ти все още е по моите длани
в прегръдката на мъжките ръце.

И още съм в очите ти така красива,
и все още ме наричаш „моето хлапе”,
и още се обличам в топлата ти риза,
макар че вече сме на двадесет по две.

Косите ни с всеки ден белеят,
а ти все още си с хлапашкото сърце.
Oт лицето младостта ми си отива,
а аз все още съм на двадесет и две.


Petia-paty



Младоста си отива, не съвсем, не съвсем....

На прага

На прага погледи през рамо,
(след разговора нищо не остана).
Парченца лед във чаша вино,
спотаени мисли във гореща рана.

Сега различни сме – несподелени,
с разхвърляни остатъци в доверие,
закърпени и с мисли наредени,
(примка стяга със въже съмнения.)

Проплакват спотаени чувства,
избягала сълза се вледенява,
от пазва рони стон въздишка,
(сърце от камък днес ми трябва).

Да сме предишните е вече късно,
(пъзел от любов не се сглобява),
а за да започнеме на чисто,
ни трябва мъничко раздяла.

Petia-paty

С душа на скитник

Един въпрос ме вледенява:
Непосилна ли е любовта за нас?-
твърде много обич ни смущава,
твърде много, в безлюбовен свят.

Подаряваме я без въпроси:
Колко струва и дали боли?-
Душата винаги се скита боса,
в дебрите на нечии очи.

Колко струва? - без да мерим,
радостта и светлината в нас.
А дали си струва? - не приемам,
обичта си не продавам аз.

Колко имам? – винаги е наше.
Твърде много! - а нима боли?
Без въпроси! - любовта е просяк,
с душа на скитник се роди. -

Petia-paty

Песен за двама

Понякога и само понякога
ще навестявам среднощно съня ти.
Ще галя кошмара с плаха утеха
на обич събрала в деня си.


Понякога и само понякога,
ще те кръстя на смела надежда.
Измили с обич на очите стъклата,
посивели от чакане. Скрит е копнежа.


Понякога и само понякога,
ще идвам от образ на спомен.
На слънце и цветни градини
със звън на китара ще моля.


Понякога, не само понякога,
с теб ще заспива денят ми.
На пръсти ще стъпва плаха утеха,
че търси те нощем сънят ми.


Понякога и само понякога,
денят ще се съмне в топло одеало.
Ще падне нощта на кафето в утайката,
оставила образ на скрити желания.


Изпили до дъно от чаша гореща
среднощния образ с мирис на обич.
Денят ни понякога, срича желания.
Сънят ни римува песен в поезия.

Успех

Успехът ми се дави в чужда злоба.
Преди да съдиш думите мери.
Успелите несретния влудяват
с печат „на този му върви”.

Имам точно, колкото заслужих,
за всеки грош се издължих.
Сто живота за това се трудих,
сто пъти преди това сгреших..

Успехът ми е моята Голгота.
Посоката сама си начертах.
Не ме заливай с цялата отрова,
заради това, че преди теб успях.

Ела и влез в моите обувки,
две стъпки направи в тях.
В болка подметките им скъсах,
през каманаците така вървях.

И после поседни до мене,
за кратко съм намерила подслон.
Не ми завиждай, че съм днес успяла!
Виж само пътя, който извървях.

Петя-Paty