През пръсти се изниза младостта ми
и сякаш вчера бях мъничко дете,
и тичах по зелените поляни,
закичена с венец от полски цветове.
Устните ми имат вкус на първата целувка.
Върху скрин лежи раздърпано любимото мече.
И сякаш вчера беше първата ми среща,
първите ми сълзи по първото момче.
Бързо се изниза младостта ни,
влюбихме се на по двадесет и две.
Топлината ти все още е по моите длани
в прегръдката на мъжките ръце.
И още съм в очите ти така красива,
и все още ме наричаш „моето хлапе”,
и още се обличам в топлата ти риза,
макар че вече сме на двадесет по две.
Косите ни с всеки ден белеят,
а ти все още си с хлапашкото сърце.
Oт лицето младостта ми си отива,
а аз все още съм на двадесет и две.
Petia-paty
Младоста си отива, не съвсем, не съвсем....
Минали през ада на страха, на болката, на самотата, трансформирали ги в зрялост и мъдрост, поучили се от грешките на невежеството си, обичани и обичащи, нека словото ни говори вместо нас:
На прага
На прага погледи през рамо,
(след разговора нищо не остана).
Парченца лед във чаша вино,
спотаени мисли във гореща рана.
Сега различни сме – несподелени,
с разхвърляни остатъци в доверие,
закърпени и с мисли наредени,
(примка стяга със въже съмнения.)
Проплакват спотаени чувства,
избягала сълза се вледенява,
от пазва рони стон въздишка,
(сърце от камък днес ми трябва).
Да сме предишните е вече късно,
(пъзел от любов не се сглобява),
а за да започнеме на чисто,
ни трябва мъничко раздяла.
Petia-paty
(след разговора нищо не остана).
Парченца лед във чаша вино,
спотаени мисли във гореща рана.
Сега различни сме – несподелени,
с разхвърляни остатъци в доверие,
закърпени и с мисли наредени,
(примка стяга със въже съмнения.)
Проплакват спотаени чувства,
избягала сълза се вледенява,
от пазва рони стон въздишка,
(сърце от камък днес ми трябва).
Да сме предишните е вече късно,
(пъзел от любов не се сглобява),
а за да започнеме на чисто,
ни трябва мъничко раздяла.
Petia-paty
С душа на скитник
Един въпрос ме вледенява:
Непосилна ли е любовта за нас?-
твърде много обич ни смущава,
твърде много, в безлюбовен свят.
Подаряваме я без въпроси:
Колко струва и дали боли?-
Душата винаги се скита боса,
в дебрите на нечии очи.
Колко струва? - без да мерим,
радостта и светлината в нас.
А дали си струва? - не приемам,
обичта си не продавам аз.
Колко имам? – винаги е наше.
Твърде много! - а нима боли?
Без въпроси! - любовта е просяк,
с душа на скитник се роди. -
Petia-paty
Непосилна ли е любовта за нас?-
твърде много обич ни смущава,
твърде много, в безлюбовен свят.
Подаряваме я без въпроси:
Колко струва и дали боли?-
Душата винаги се скита боса,
в дебрите на нечии очи.
Колко струва? - без да мерим,
радостта и светлината в нас.
А дали си струва? - не приемам,
обичта си не продавам аз.
Колко имам? – винаги е наше.
Твърде много! - а нима боли?
Без въпроси! - любовта е просяк,
с душа на скитник се роди. -
Petia-paty
Песен за двама
Понякога и само понякога
ще навестявам среднощно съня ти.
Ще галя кошмара с плаха утеха
на обич събрала в деня си.
Понякога и само понякога,
ще те кръстя на смела надежда.
Измили с обич на очите стъклата,
посивели от чакане. Скрит е копнежа.
Понякога и само понякога,
ще идвам от образ на спомен.
На слънце и цветни градини
със звън на китара ще моля.
Понякога, не само понякога,
с теб ще заспива денят ми.
На пръсти ще стъпва плаха утеха,
че търси те нощем сънят ми.
Понякога и само понякога,
денят ще се съмне в топло одеало.
Ще падне нощта на кафето в утайката,
оставила образ на скрити желания.
Изпили до дъно от чаша гореща
среднощния образ с мирис на обич.
Денят ни понякога, срича желания.
Сънят ни римува песен в поезия.
ще навестявам среднощно съня ти.
Ще галя кошмара с плаха утеха
на обич събрала в деня си.
Понякога и само понякога,
ще те кръстя на смела надежда.
Измили с обич на очите стъклата,
посивели от чакане. Скрит е копнежа.
Понякога и само понякога,
ще идвам от образ на спомен.
На слънце и цветни градини
със звън на китара ще моля.
Понякога, не само понякога,
с теб ще заспива денят ми.
На пръсти ще стъпва плаха утеха,
че търси те нощем сънят ми.
Понякога и само понякога,
денят ще се съмне в топло одеало.
Ще падне нощта на кафето в утайката,
оставила образ на скрити желания.
Изпили до дъно от чаша гореща
среднощния образ с мирис на обич.
Денят ни понякога, срича желания.
Сънят ни римува песен в поезия.
Успех
Успехът ми се дави в чужда злоба.
Преди да съдиш думите мери.
Успелите несретния влудяват
с печат „на този му върви”.
Имам точно, колкото заслужих,
за всеки грош се издължих.
Сто живота за това се трудих,
сто пъти преди това сгреших..
Успехът ми е моята Голгота.
Посоката сама си начертах.
Не ме заливай с цялата отрова,
заради това, че преди теб успях.
Ела и влез в моите обувки,
две стъпки направи в тях.
В болка подметките им скъсах,
през каманаците така вървях.
И после поседни до мене,
за кратко съм намерила подслон.
Не ми завиждай, че съм днес успяла!
Виж само пътя, който извървях.
Петя-Paty
Преди да съдиш думите мери.
Успелите несретния влудяват
с печат „на този му върви”.
Имам точно, колкото заслужих,
за всеки грош се издължих.
Сто живота за това се трудих,
сто пъти преди това сгреших..
Успехът ми е моята Голгота.
Посоката сама си начертах.
Не ме заливай с цялата отрова,
заради това, че преди теб успях.
Ела и влез в моите обувки,
две стъпки направи в тях.
В болка подметките им скъсах,
през каманаците така вървях.
И после поседни до мене,
за кратко съм намерила подслон.
Не ми завиждай, че съм днес успяла!
Виж само пътя, който извървях.
Петя-Paty
Абонамент за:
Публикации (Atom)