Навличам вместо дрехи броня,
закърпих всичките усмивки.
Научих с вината да не споря,
да не раздавам никому целувки.
Суетата ми износва стари дрехи,
по гърба ми тлее удар от камшик.
В зародиш се убива днес утеха,
за липсата й пагубно мълчим.
Сърцето оковах в нетърсени неволи,
на входа му залостих катинар.
Обикнах новите си, стари брони,
съвестта си сложих на кантар.
Сълзите омагьосах в камък.
Очите си гримирах в лъжи.
Грубостта ми не е недостатък,
в бронята смирено си лежи.
Пременена в жалката си дреха,
чанта пълна с хапчета за сън.
Обрулена. Скована. Осакатена.
Стотици като мен са там, отвън.
Отварям гардероба за утеха,
на закачалка любовта виси.
Взимам ножа,бронята ще срежа.
Искам само да ме заболи.
Петя-Paty
Крещящо се нуждаем от промяна,
ОтговорИзтриванеа тя започва от самите нас.
Боли, когато старата премяна
заместим с броня, с катинар без страст.
Боли, когато гълтаме сълзите,
усмивките зашиваме с конци.
А в много срещи - с чаши недопити -
измъкваме се ний като крадци.
Стотици като нас стоят отвънка
с лъжовен грим, със каменни сърца.
А щпаги се кръстосват тежко, звънко,
утехите смаляваме в зрънца.
Да срежем бронята.
Да махнем железата.
Със дух и сила да се облечем,
и между нас да сринеме стената,
Навярно ще боли,
но не съвсем!
Жаки, страхотно продължение и достоен отговор на моите терзания.:))
ОтговорИзтриванеС теб трябва да направиме тандем. Едната започва другата продължава. Може и да се получи:))
Най хубавото е, че тук се вдъхновяваме:)
Благодаря ти!
С удоволствие приемам творческите идеи!
ОтговорИзтриванеВ един форум бях предложила на един поет - да пишем на определена тема, всеки от своята призма и се получи! Темите, които той предлагаше аз никога не ги бях засягала, и обратно.
Вдъхновението винаги се усилва, когато си сред творци - поети и писатели!
Да продължаваме тогава. Но само когато почувстваме съпричастие, а не по задължение.
:)) И да пуснеш някой ден стиха за бурята, който ми написа, нали? :)