Родих се Слънце

Родих се Слънце в слънчев ден,
с капки дъжд в очите посадени.
В тяло - като пронизващ нож,
ме буди спомен за летене.

Мигрирала съм тук от вечността
с чезнещ поглед по безкрая,
с прашни улици закътани в душа,
забравила, че е безсмъртна в края.

Родих се Слънце, утро да създавам,
да творя живот от светлина
и топло в тъмно да раздавам,
когато се превръщам в Луна.

Родих се, за да стана и Венера,
вечерница във нечии очи.
Недостижима, обич да раздавам,
с разпилени от мечти коси.

Родена от взрива на пустотата,
в мен живее мрак и светлина.
Целуната от вечността на прага,
преди да сляза в долната земя.
Petia-Paty



"Любовта е създала всички организми, всички същества, Тя е родила слънцата.
Човек като частица от единството в света е потопен в любовта.
Когато говорим за божествена мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на мъдростта.
Знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на знанието, неизброими са прозорците на светлината."
П. Дънов

3 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. ,,Обект на Любовта е животът.Обект на Мъдростта е светлината.Обект на истината е свободата.Тези принципи се преплитат взаимно.,,П.Дънов Поздрави за хубавия стих!

    ОтговорИзтриване