Бленувам вечер по звездите.
Денем храня се със светлина.
Потъват в синьото очите
и къпя се със утринна роса.
В мен живее цялата вселена,
очите ми са звездното небе,
сърцето ми е слънчева система,
духът ми – необятното море.
По друма боса все се скитам
с вързоп на рамо нося любовта,
без уговорки я раздавам и не питам,
кръст ми е стократно да я умножа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар