Размисли в рими и проза: Don Kihot /Тангра/

за мен

Ще бъда дим, ще бъда пепел,
ще бъда образ или мрак.
Ще идвам и ще си отивам,
ще бъда само прах!
Ще бъда силна и ще моля.
Ще бъда жезъл, ще съм и меч,
ще бъда мъката или покоя,
но винаги ще бъда аз.

Наивно побеляла през годините,
забранила на сърцето жлъч,
подхлъзвана от анонимните,
презирана от суета и глъч.

* * *

Сърцето всички отговори знае,
от него искай винаги съвет.
В тъмнината ще те разпознае,
то вижда от очите по-добре.
Обичай винаги и само с него.
Разумът дори не позволил.
Съмнявай се, усъмни ли се сърцето!
И пак със него си простил.
Храни го само с топли чувства,
от омразата сърцето ще смалиш!
Разкъсвай го на хиляди парчета,
остатъците, за да подариш!
И то започва да пораства,
и по-голямо, и голямо да расте.
Не си го ти раздал напразно,
щом любов по вените му потече.
Една частица остави за нея,/него/
той,/тя/ парченцата ще събере
и ще ти го върне пълно,
за да се обичаме с цялото сърце!-
Petia-paty

/Размислите в рими и проза са на автора на този блог/
Моля, когато ги разпространявате да посочвате името на автора и препратка към това място!

Благодаря ви, че бяхте тук!

Размисли в рими и проза

Don Kihot /Тангра/

Няма коментари:

Публикуване на коментар