Животът ми бе някак подреден,
умерен в своята цикличност,
след буря следва слънчев ден,
с любов се ражда и успешност.
Пътят ми бе някак предвидим
(нали добро с добро се връща)
И чувстваш се непобедим,
щом свети топлината в къщи.
Има бури силни, цели урагани,
за който чувала съм от преди.
И мислех, острова ми ще подмине,
(нали на никого не навредих).
***
Небето ниско се снижава.
Затишие и пълен мрак.
Само миг и нищо не остава.
Отломки. Дъжд и прах.
****
В отломките намерих цвете.
Дъжда изми от мен страха.
Вятъра донесе ми утеха.
Някой нарисува ми дъга.
Завръщам се по чиста, бяла
и светло е небето в мен.
Вече знам, че бурите каляват,
че в тъмното се ражда ден.
В Отговор на "Бурята" на Jackie с усещане за Вечност:))
Петя-Paty
Даа, бурите каляват...
ОтговорИзтриванеПоздрав, Петя за страхотния стих!:)
По Гергьовден снимах дъга- в Свиленград.
ОтговорИзтриванеКрасива е, красиво стихотворение прочетох.
Браво! радвам се, че го пусна!
ОтговорИзтриванеВпрочем къде се изгуби? То и аз малко се изгубих.
Явно бурите са ни отнесли нанякъде :)
Благодаря ви за топлите думи, особенно след буря:))
ОтговорИзтриванеА, че се отнесох е без съмнение:)
Трябва да събера остатъците и да си построя къщичката наново, но и това ще стане. За сега само почиствам след бурята и скоро пак ще се върна "по чиста и бяла" :)
Любов ще бликне от душата.И пеейки ще я разпръсне.Така извира светлината от нашата Вселенска същност. Поздравления !
ОтговорИзтриванеКрасиво
ОтговорИзтриване