Минутите изтичат със реката,
в очакване на близостта,
и чезне спомена за самотата,
надеждата е с името на любовта.
В оградите отеква глъч,
със смях и радост, спрели до вратата
В очите пак се сипе дъжд,
а времето се слива с тишината.
Потичат дните, отнася ги пороя,
слива се денят със нощ.
Времето замръзва в покоя,
на самотата верен страж.
petia-paty
снимка: ReyRоmanо
Докосва!
ОтговорИзтриване