Портрет

Рисувана върху килим от спомени,
на стената вдлъбнала от страхове.
Очи небесни, в небето влюбени,
край градина с пожълтели цветове.

Четката препуска с нетърпение,
по бледото от чакане лице,
на твореца, нарисувал я – икона
и поет възпял я в сетни стихове.

Портрет на минало, качено на тавана,
покрита с прах, заспала гордостта.
Образ на жена, нощта от теб отнелa,
с казаното „не” и несподелено „да”.

Рамка в грешки, вопли и желания,
и творец рисувал любовта преди-
като река, на своите вдъхновения.

Недовършен образ на таван лежи.- Petia-paty

2 коментара:

  1. И твоето вдъхновение е винаги с теб.

    ОтговорИзтриване
  2. Прочетох го веднъж, хареса ми толкова, че го прочетох пак. Ама ако отново го прочета ,няма да се сдържа и ще го прочета за четвърти път .

    ОтговорИзтриване