На баща ми

Ти беше и добър, и строг, и нежен.
Понякога страхувах се от теб дори.
Ти даваше от себе си със щедрост,
сега във мене целият си ти.

Болеше те когато бях небрежна,
с успеха виждах радостни сълзи.
Говореше ми щом допусках грешка,
с твърдостта си ти ме закали.

Тръгнах си. Не ме упрекна.
Време бе дървото да се разклони.
Остави ме, но не пред неизвестност,
защото в корена оставаш ти.

Ти ми даде всичко:
твърдост, обич, нежност.
Нося я в себе си сега,
за да може да покълне
в сърцата и на моите деца.

1986 год
Петя-paty

Отдавна написан стих, които не трябва да позволя да потъне в прах.
На тебе татко, отново...

3 коментара:

  1. Земно, докосващо, от душа.......
    Браво- много ми хареса.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти Preor за добрия отзив. Родителите ни заслужават поне тази награда:)

    ОтговорИзтриване
  3. Много е хубаво!Обикновено всичките награди са за майките,бащите остават на заден план.

    ОтговорИзтриване