Вяра, Надежда и Любов

Днес пак ще ви разкажа приказка една,
за две сестри родени в далечни времена.
По-голямата от двете родила се от тъмнина
и Вяра я нарекли -
(в нощта дошла със светлина).
По-малката била красива и с добро сърце,
Любов я те нарекли-
(радост тя дарила в цялото селце).
Тъй раснали щастливо малките деца,
неразделни две сестрици от далечни времена.
По-голяма и голяма Вярата растяла,
а с нея по-красива Любовта стояла.

Минали години оттогава и в малкото селце,
не щеш ли в се завърнал незнаен пришълец.
Той имал двама сина – Алчността и Завистта ,
съблазнителни и мили те раздавали блага.
и търсели си годеници из близките села.
Ето, те сестрите, (най-красивите били),
поискали да вземат до вечни старини.
Алчността поискал Вяра за жена,
а Любовта отдала се на завистта.
Разделили те сестрите, всяка в своя дом
Любовта тъй погрозняла и съсипана била
я Вярата, сестрица се отдала на блага.
В село веч никой не разпознавал ни една,
те виждали единствено Алчността и Завистта.

Мръкнало се в село за дълги времена
Така в тъмно и студено зимата дошла.

В една тъй тежка зима и с пронизващ плач,
сред съмнения и болка, повита в слънчев плащ,
Любовта родила женска рожба.
Надеждата родила тя.
В село и до днес разказват, как малкото дете
сестрите заедно събрало в старото селце
Натирили децата на онзи пришълец.
Неразделни тъй живеят от векове до днес.
Ако видиш ти едната знай, че другите са там
Потърси ги в тъмнината, те носят светлината в твоето сърце.

17.09.2009
Петя- paty

2 коментара:

  1. strahotno e naistina te potapq v edna razlichna kartina ot sveta,koqto obache mnogo se doblijava do realnostta

    ОтговорИзтриване