Празник ли е любовта?

Колкото по-малко обичаме, толкова по-често ще се налага да го отпразнуваме.

Няма ден за любовта, ако тя те изпълва през цялото време.
Може би ние българите сме стигнали до това прозрение през годините и затова на днешния ден предпочитаме да леем вино, като символ на онова опиянение и екстаз, до което ни води тя – любовта.
Пак тя може да ни изпълва през целият ни път и така все по рядко ще са налага да я окичваме със символи.

Налейте чашите със вино!

Денят за любовта е твърде кратък, нощта за верността е стар капан.

****
Изплъзват ми се неусетно дните,
с приспивен глас сърцето ме зове,
а мислите ми непрестанно скитат
по някакви отвъдни брегове.

И всъщност малко време ми остана
да разбера душата от какво боли.
Горчива радост или рана? -
мечти с въображаеми черти.

Сега лицето си оглеждам
в загадката на твоите очи,
защото знам последната надежда
последният ми грях ще заличи.

Не го отпъждай с деликатен укор!
Това е моят най-невинен грях.
Когато вече няма да съм тука
от нищо няма да изпитвам страх.

И нека да напомня само,
че много път аз извървях
до думите написани на камък:
"Аз обичах, значи и живях"!” Petia-paty


/произведенията подписани с Petia-paty са на автора на блога/

2 коментара:

  1. Хареса ми. Макар че фаталната обречеността на лир.персонаж/герой,героиня/ е малко...тъжна.

    ОтговорИзтриване
  2. капка падна от улука,догодина няма да сам тука,ше си взема полука,аи наздраве и наслука.

    ОтговорИзтриване